Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Право да си кажа, докато работех и се развличах в компанията на Чин, почувствах се наистина четиринайсетгодишен, кефех се искрено… но не дотам, че да забравя главната си задача. Налагаше се да скалъпя някакъв план как да отърва Вселената от Тейлънт Ипсир. Почти се бях отказал от останалите си необуздани идеи — а и убийството беше предостатъчно предизвикателство! — заради твърде затегнатия ред в това общество. Властниците можеха да дават приеми за пришълците и да бълват хуманоидни роботи едва ли не в половината сгради на Сивата падина, но аз пак нищичко нямаше да науча.
Всеки ход срещу правителството на Медуза трябваше според мен да се опира на една засега съвсем абстрактна идея. Именно заради повсеместния контрол и строгото спазване на реда с нищичко не бих успял да му навредя, ако не надхитря системата за наблюдение. Значи трябваше да проверя имаше ли нещо вярно в догадката, че жителите на планетата са с абсолютно податливи на съзнателни промени организми. И да измисля как лично аз да се възползвам от скритите в мен приказни способности.
Колко зорко ни следяха научих почти веднага — на ежеседмичните задушевни разговори с отговорника за връзката между СН и нашата гилдия. Искаше от нас да му обясним някой свой лаф или постъпка, често пред всички. Разбрах, че не ни тормози безцелно, а само ни напомня, че е по-благоразумно да си кротуваме.
Към края на третия ми месец на Медуза започнах да забелязвам все по-явните промени и в Чин, и в себе си. Когато я зърнах за пръв път, беше кльощава и плоска, макар и хубавичка. А сега вече се наливаше със стегната плът. Микробите на Уордън реагираха без помайване на моята намеса в живота й. Скорострелно се превръщаше в извънредно съблазнителна жена, всичко си й беше на мястото и точно толкова, колкото трябва. Държеше се така, че не остана дори капчица съмнение и за психическите промени, пришпорени от това бурно развитие.
С мен ставаше горе-долу същото. Трупах жилави мускули, по тялото ми изби гъсто окосмяване и сексуалният глад ме мъчеше все по-силно. Това помагаше на плановете ми, защото престанах да изглеждам на четиринайсет години. С удоволствие щях да се отърва от маската на неопитен срамежливец. Все пак бях малко изнервен. Можех да се престоря на какъв ли не, само че дали щях да изиграя убедително ролята на девствено хлапе, правещо първите си плахи стъпки в плътските удоволствия? За късмет Чин първа подхвана деликатната тема и ме отърва от най-лошите ми опасения.
— Тарин?
— Какво?
— Изпитваш ли… нещо, когато ме гледаш?
Поумувах.
— Ами да, ти си много хубаво момиче и си ми най-добрата приятелка.
— Не те питах за това… Напоследък аз усещам нещо повече, когато те видя. Много е странно, ако разбираш какво искам да кажа.
— Май че те разбирам — отвърнах предпазливо.
— Ъ-ъ… Тарин, ти някога любил ли си се?
Време беше да се стъписам.
— Че аз бях на дванайсет, когато ме арестуваха! — Позапънах се съвсем правдоподобно. — Ами ти?
И тя на свой ред се стресна.
— О, не! За каква ме мислиш? Да не съм момиче за забава?
Засмях се, отидох при нея и я погалих.
— Ей, не се впрягай толкова! Значи и на двамата ще ни е за пръв път.
„Или пък много ни бива в лъжите“ — добавих наум.
Хък-мък, впуснахме се в сексуалните игрички и от психиката ми се смъкна огромен товар. А Чин наистина се оказа свенлива и неопитна. Преживяването беше свежо и неочаквано за нея, а накрая беше възнаградена с такъв радостен и бурен оргазъм, какъвто не бях виждал през живота си!
Следващите няколко дни промяната в държанието й беше поразителна. Изглеждаше несравнимо по-щастлива, със самочувствие, освен това я избиваше на невъздържани прояви на нежност, дори насред работата ни. Понякога се смущавах. Изобщо не бях свикнал с такава привързаност. А ако бъда откровен, винаги съм се смятал за самотник и дори се гордеех, че нямам нужда от никого. Така е с всички в моя занаят.
Често се любехме и това само спояваше още повече връзката ни.
Но да се върна към същинската си мисия — случайно открих обява за клуб на любители на електрониката, подпомаган от гилдията. Веднага станах един от най-активните му членове. Хрумна ми, че е чудесен начин да опозная инженерните принципи, следвани на Медуза, а и имах достъп до нещицата, чрез които евентуално бих се опазил от технологични заплахи, когато му дойде времето.