Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— О, не.
Милър го погледна.
— Пропуснали сме един нож.
— От местопроизшествието ли?
— Да. — Корд разглеждаше лошото фотокопие. Техникът просто беше положил ножа върху валяка на копирмашината. Краищата не бяха на фокус и фонът бе размазан. Това представляваше къса сгъваема кама с тъмна дръжка и тънко острие, което изглеждаше около четири инча дълго — с два инча по-късо от допусканите в щата сгъваеми оръжия. На дръжката имаше рисунка — нещо като емблема — във вид на кръстосани светкавици. Напомня смътно на нацистки символ, помисли си Корд.
Той прочете краткия доклад от Криминалния отдел към окръг Харисън. Ножът бил намерен сред цветята, върху които бе лежала Джени Гебън, с прибрано острие. Не бил използван срещу нея — нямало следи от кръв или тъкан по острието — макар че може да е бил употребен за срязване на въжето, с което убиецът я е удушил.
Стив Рибън собственоръчно бе добавил забележка. „Бил: Жертвоприношение? Ново доказателство за култово действие. Трябва да продължиш в тази насока“.
— Глупаво от наша страна, Ланс. Страшно глупаво, да пропуснем такова нещо. А аз огледах мястото на два пъти. И Слоукъм, и аз. — Корд чувстваше, че цялата му кожа е пламнала от този пропуск. Той извади още един доклад от плика — за вестникарската изрезка и заплашителната бележка. Нямало бе отпечатъци. Червеното мастило, в което бяха намерени няколко влакънца от маркер, беше от писалка, продавана в милиони магазини из цялата страна.
На попълнената от него формуляр-молба за анализ на бележката Корд бе запитал: „С какво е изрязано късчето вестник?“.
От лабораторията бяха отговорили: „С нещо остро“.
Пликът съдържаше и разрешително за обиск на половинката на Джени от общата спалня. Той го подаде на Милър и му каза да отиде там с криминален екип. Случайно погледна към бележките на Милър и се сети, че трябваше да обърне повече внимание на младия полицай.
— Ти си записал резултата от волейболния мач, когато се е срещнала със старите си съученици.
— Не трябваше ли?
— Не.
— О. Мислех си, че искаш подробности.
Корд му каза:
— Трябва да попиташ момичетата от нейното общежитие кога Джени е била в мензис.
— Такова нещо не може да се пита.
— Ще ги питаш.
Милър стана огненочервен.
— Не можем ли някъде да направим справка за това?
— Ще ги питаш — изръмжа Корд.
— Добре, добре.
Корд прочете една от записките на Милър: Съквартирантката и Дж. Г. точно преди вечеря във вторник. „Спорили са“ — Сериозно (Дали са се карали?). Не се разбирало какво говорят. Дж. Г. без настроение, когато е излязла. Съквартирантка: Емили Роситър.
Корд почука с пръст по бележката.
— Това е интересно. Искам да говоря с Емили. Иди там и я накарай да дойде тук.
7.
Бил Корд се изнерви от флуоресциращото осветление, което досадно потрепваше над главата му и се умори с часове да наблюдава възглупавите и театрални пози на млади хора, които за първи път живеят самостоятелно. Тъкмо смяташе да приключи за деня и да се върне в службата, когато на вратата се появи един младеж. Беше на около двайсет и пет години. Черната му къдрава коса бе вързана на тумбеста опашка. Лицето му бе много тясно, с високи и остри скули, под които имаше тъмна брада. Носеше сини джинси и черна тениска.
— Вие ли сте детектив Корд?
— Аз съм. Влезте.
— Получих бележка, че сте искали да ме видите.
— Как се казвате? Седнете тук.
— Брайън Оукън. За Джени Гебън ли се отнася?
— Точно така. — Корд прехвърляше своите индексни картончета. Бавно, едно по едно, прегледа записките си. Отне му доста време. Той вдигна поглед. — Така, откъде точно я познавахте?
— Тя беше в курса на професор Гилкрист. По психология и литература. Той чете лекциите. Аз водя семинариите дискусии, които тя посещаваше.
— Вие във факултета ли сте?
— Аз съм аспирант. Готвя доктората си.
— И какво правехте във вашите часове?