Реката на тайните [bg]

Мъжете си подаваха цигари и се смееха. Те не бяха в екипа, който бе открил осеяния с трупове лагер на търсача на съкровища и не бяха участвали в опита да направят така, че загадъчната смърт да прилича на неуспешно отвличане. Онези бяха в Панама Сити и още не знаеха, че разказите им ще бъдат засенчени от историите за убийствата край езерото. Най-възрастният от стрелците беше само на двайсет и три и вече ветеран от пет години в Народноосвободителната армия. Докато хеликоптерът летеше над джунглата, той внимателно издълба три резки на приклада на купената на черния пазар картечница „M-60“.

Другите двама се опитаха да прикрият завистта си.

Вдясно от пилота седеше Хуай Луон, сержант в наскоро сформираната в НОА група на специалните части, наречена „Мечът на Южен Китай“. Хуай смяташе, че името звучи смешно, но харесваше хората, които бе обучил след създаването на групировката. Войсковото поделение с големината на полк бе сформирано в отговор на изумителните успехи на Западните специални сили, демонстрирани по време на войната в Персийския залив. Тогава китайската военна доктрина поддържаше тезата, че такива малки и добре обучени екипи противоречат на егалитаристките идеали на правителството. Но възможностите на специалните части не можеше да бъдат пренебрегнати и Мечът бе създаден по образец на уроците, тактиката и екипировката на „тюлените“, военните рейнджъри и британските специални служби. Военните се страхуваха, че този елитен полк ще превъзхожда редовната армия на Китай, и го държаха изкъсо, а членовете му се вербуваха само от най-лоялните семейства.

Ако не беше доверието им в Лиу Юшен, директора на китайските операции в Панама, на четирийсетте командоси от Меча никога нямаше да бъде разрешено да напуснат Китай. Доколкото Хуай знаеше, войниците му бяха първите, които действаха извън границите на родината от времето на корейската война. Но Лиу беше старши изпълнителен директор в КНТИНО, Комисията за наука, технологии и индустрия към националната отбрана, и неведнъж се бе доказвал в забележително шеметната си кариера.

За разлика от другите армии в света, китайските военни имаха двойствена същност — отчасти отбранителна сила, НОА, и отчасти индустриален конгломерат, КНТИНО. Те контролираха комбинация от армия, флота и въздушни сили с численост три милиона души и хиляди компании, осигуряващи им оръжия, логистична техника, включително корабостроителници, фирми за електроника и производители на самолети и хеликоптери. Чрез КНТИНО те контролираха Китайската национална ядрена корпорация, организацията, която произвеждаше ядрени материали за цивилна и военна употреба. Ръката на КНТИНО се простираше далеч отвъд границите на Китай. Много от компаниите й имаха силно присъствие в страни из целия свят — в пристанища, превози на стоки и тежко строителство. По този начин НОА спомагаше за покриването на разноските по разширяването си, макар че лидерите в Пекин шумно пропагандираха демилитаризация на икономиката.