Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Отровни думи [bg]
Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровни думи [bg]

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 175
Перейти на страницу:

— Познавате ли ги добре?

— Идвали са у нас на вечеря няколко пъти. Приятна двойка са.

По стандартите на Питър това беше направо излияние.

— Странно, че са решили да купят точно имението „Хадли“ — коментира Гамаш. — Беше изоставено цяла година, дори повече. Предполагам, че са имали възможност да се сдобият с която и да е къща в околността, щом са толкова заможни.

— И ние бяхме малко изненадани, но казаха, че искат да започнат на чисто и да вземат имот, който да ремонтират по свой вкус. Знаете ли, на практика изкъртиха всичко, докато имението остана на голи стени. Освен това с него са придобили и много земи, а Доминик иска да отглежда коне.

— Да, чух, че Рор Пара е започнал да разчиства пътеките за езда.

— Бавна работа.

Както говореше, Питър сниши глас и почти зашепна. Приведоха се един към друг като съзаклятници и Гамаш се запита за какво ли съзаклятничат.

— Къщата е твърде голяма за трима души. Имат ли деца?

— Ами… не.

Художникът хвърли бърз поглед към другия край на масата, преди отново да насочи вниманието си към Гамаш. Кого бе погледнал току-що? Клара? Габри? Главният инспектор нямаше как да отгатне.

— Имат ли вече приятели в селото? — запита спокойно, набоде малко салата с вилицата си и се облегна назад.

Питър отново погледна настрани крадешком и понижи глас още повече:

— Не съвсем.

Преди Гамаш да продължи, събеседникът му се изправи и започна да прибира празни съдове от масата. Занесе ги до мивката в кухнята, спря се пред нея и отправи очи към приятелите си, които водеха непринудени разговори. Бяха толкова близо. Толкова близо, че можеха да се пресегнат и да се докоснат. И го правеха от време на време.

Но Питър не можеше да ги достигне. Стоеше отстрани и наблюдаваше. Липсваше му Бен, който някога бе живял в старото имение „Хадли“. Питър си бе играл там като дете. Познаваше всяко ъгълче на къщата. Всяко страшно местенце, обитавано от призраци и паяци. Но сега там се бяха настанили други хора и бяха превърнали имението в съвсем различно място.

Докато си мислеше за семейство Жилбер, Питър леко се разведри.

— Какво си мислите?

Художникът се сепна, когато осъзна, че Арман Гамаш е до него.

— Нищо особено.

Инспекторът взе миксера от ръцете му и наля течна сметана и капка ванилова есенция в охладената купа. Включи уреда и се наведе към Питър. Шумът от свистящите бъркалки заглушаваше гласа на Гамаш и само домакинът му бе достатъчно близо да го чуе.

— Разкажете ми за имението „Хадли“ и за новите му обитатели.

Питър се поколеба, но знаеше, че инспекторът не се отказва лесно. А и това бе най-дискретният начин да продължат разговора си. Затова заговори. Думите му потъваха и се смесваха с шума на миксера и никой на повече от педя разстояние не можеше да ги долови.

— Марк и Доминик планират да отворят луксозен хотел със СПА.

— В старото имение „Хадли“?

Гамаш бе толкова удивен, че реакцията му почти разсмя Питър.

— То вече не изглежда така, както го помните. Трябва да отидете. Направо е фантастично.

Главният инспектор се зачуди дали един пласт боя и нова мебелировка могат да прогонят демоните и дали католическата църква е наясно с този метод.

— Но не всички са възхитени — продължи художникът. — Новите собственици на имението са разговаряли с някои от служителите на Оливие. Предложили са им работа и по-високи надници. Той успя да задържи по-голямата част от персонала ск, но е принуден вече да им плаща повече. Двамата почти не си говорят.

— Марк и Оливие ли? — попита Гамаш.

— Не търпят дори да са в една и съща стая.

— Навярно е много неловко, като се има предвид колко малко е селото.

— Не особено.

— Тогава защо шепнем?

Инспекторът спря миксера и продължи с нормален глас. Питър, видимо нервен, отново погледна към масата.

— Вижте, на Оливие ще му мине, но засега е по-лесно да не повдигаме темата пред него.

Домакинът подаде на госта си разрязан на две шорткейк40, натрупа върху него парченца зрели ягоди и ги поля с аленочервения им сок.

Гамаш забеляза, че Клара става от масата и Мирна тръгва след нея. Оливие се появи в кухнята и пусна кафеварката.

вернуться

40

Вид кекс от маслено тесто, който се пече под формата на дебели, ронливи бисквити. — Б.пр.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)