Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
Не отговорих, само кимнах. Познаваш ли тези хора, думите са излишни. Или недостатъчни.
Старият детектив продължи:
— Някои твърдяха, че са виждали колекцията. Известно време мислено се връщах към Хекскамп, после се задълбочавах със следващото разследване и отново изтласквах в най-далечното ъгълче на съзнанието си спомена за изверга. — Той дълбоко си пое въздух и попита: — Онова… произведение на изкуството, което сте намерили в манастира… носите ли го?
Поклатих глава:
— Предадохме го на колегите в Чилтън — манастирът е под тяхната юрисдикция. Ще го изпратят в централната лаборатория в Бирмингам и скоро ще имаме резултатите.
— Кажи ни нещо повече за жената, която е застреляла престъпника, после е захапала дулото — предложи Хари.
— Наричахме я „Плачещата“, но името й беше Шайен Уилдмър. По-късно разбрахме, че е била „главната“ любовница на Хекскамп. Казвам „главна“, защото проклетите сектанти като зайци се чукаха помежду си; бяха като голямо щастливо семейство — секс, любов и смърт.
— Нещо като сектата на Мансън, така ли? — попита Хари.
Уилоу кимна:
— Хекскамп принуждаваше последователите си да участват в престъпленията му, те се гордееха, че му служат. Само че Мансън имаше ум колкото кокошка, а Хекскамп беше гений — Ван Гог с наклонности на убиец.
Хари се намръщи:
— Да предположим… само да предположим, че „наследството“ му е скрито някъде. Защо някой би убил, за да се добере до него?
Уилоу презрително изсумтя:
— За престиж, детектив. Всеки обича да се фука, че притежава ценна сбирка, и да предизвиква завистта на околните. Единствената разлика е, че колекционерите на вещи на серийни убийци се ползват с авторитет сред по-тесен кръг. За сметка на това са много по-запалени, дори вманиачени. Разбира се, някои са обикновени откачалки, чиято психика е била изкривена още в юношеството им. Други са напълно сериозни като хора, които колекционират примерно вази от времето на династията Мин. Трети са богати — свръхбогати. За тях притежаването на колекцията на Хекскамп е равнозначно да притежават „Мона Лиза“.
— Да караме подред — предложи Хари. — Може да ни хрумне къде се намират проклетите боклуци.
— Да започнем с нещата, които си намерил в нужника — казах на Уилоу. — Имаш ли някакво предположение къде са?
Хари се позамисли, после промърмори:
— Щом папката е изчезнала от склада за съхранение на веществени доказателства, то кръгът на заподозрените се стеснява, нали така?
Възрастният детектив присви очи:
— От самото начало подозирам един човек.
— Който е бил свързан с Хекскамп ли?
— Не. Беше закъсал и отчаяно му трябваха пари. — Уилоу ме погледна. — При предишното ти посещение споменах, че любителите на гнусните сувенири плащат добре и вещите изчезват със съдействието на охраната на складовете.
— Оттогава са изминали повече от трийсет години — промълвих замислено. — Човекът, когото подозираш, още ли е жив?
— Името му е Амброуз Пол. Не съм му виждал името на страницата с некролозите. Макар че се надявам скоро да го видя.
Единайсета глава
Цяла нощ се мятах в леглото, няколко пъти се събуждах и отново се унасях, в седем станах и затичах по брега. Макар че беше събота и не бяхме на работа, с Хари бяхме решили следобеда да отидем при онзи Амброуз Пол. Намислили бяхме да вземем и Уилоу.
На брега почти не се виждаха хора — повечето курортисти се изнизваха от наетите вили едва към десет-единайсет. Често си мислех колко странен е този навик, след като през ранните утрини на плажа беше най-приятно и прохладно. Отминах неколцина запалени сърфисти плюс обичайни любители на разходки, които вървяха бавно с наведени глави и търсеха мидени черупки. Океанският бряг на Алабама е известен с пясъка, бял като захар, но цели черупки се срещат много рядко. Виждал съм мнозина да се прехласват, щом попаднат на малка раковина, която не е счупена.
Върнах се у дома, закусих, пометох пода, съставих списък за пазаруване, извъртях две смени пране, намазах с грес скърцащата панта на вратата на банята. Броях часовете и минутите, които оставаха до срещата ми с Хари и Уилоу. По едно време чух шум от приближаваща се кола. Погледнах през завесата — на алеята спря сребристо ауди. Чух отварянето на вратата, но не видях кой слезе. Реших, че е поредният клиент от туристическа фирма, който се интересува дали не желая от време на време да давам къщата си под наем. Стъпки проехтяха по външното стълбище.