Последната одисея [bg]

— Бащинството като че ли ти понася добре.

— Да ме беше видял преди два месеца. — Грей потърка четината на брадичката си. Спомни си за брадата, която си беше пуснал за малко. Известно време беше твърде уморен, за да се бръсне, и хигиенните му навици бяха станали доста неравномерни. Дори сега носеше черни джинси, които беше взел от коша за пране, и сив суичър с качулка.

Пейнтър кимна.

— Все пак благодаря, че се съгласи да прекъснеш отпуската си.

— Какво става?

— Гръмна неочаквана ситуация в Гренландия. Преди няколко дни научихме за откриването на останки от кораб, погребан в сърцето на ледник.

Пейнтър взе дистанционно и завъртя стола си към монитора от лявата му страна. На екрана се появи пикселизирано изображение, показващо кораб със счупени мачти, наполовина скован в лед.

— Двама изследователи, климатолог и геолог, се натъкнали случайно на кораба. И на съкровището в него.

Пейнтър натисна копче на дистанционното и показа снимка на златна карта в тъмна кутия с някакъв сферичен предмет в нея.

Грей стана и отиде при монитора, за да разгледа по-добре.

— Не разбирам. С какво тази находка засяга „Сигма“?

— След малко ще стигна и до това. Засега ще кажа само, че трябваше да потвърдим автентичността на находката и да я приберем колкото се може по-скоро. След няколко запитвания научих, че Мария Крандъл има позната, морски археолог, която работеше в Египет. Убедихме я да замине за Гренландия, за да огледа кораба.

— Мария? Приятелката на Ковалски ли?

— Точно тя. Те двамата вече бяха в Африка. Казах им да тръгнат след археоложката, така че ако се окаже, че находката е автентична, да я приберат.

Грей започна да подозира защо ситуацията в Гренландия е гръмнала, както се беше изразил Пейнтър.

„Щом е замесен Ковалски…“

Пейнтър продължи с разказ за засада, за кражба на картата и за отвличане на археоложката. В историята обаче се говореше и за нещо, което било освободено от трюма на кораба. Нещо ужасяващо и невъзможно.

— Подробностите все още пристигат — призна Пейнтър. — Заради брутално силна буря комуникацията ни с Гренландия беше несигурна. След като времето се оправи, вдигнахме пет „Посейдона“ да търсят онази подводница.

Грей погледна картата на Гренландия с червените знаци, които се движеха бавно над океана. Посочи един, който се отклоняваше от останалите.

— Да не би да са хванали диря?

Пейнтър погледна екрана.

— Не. Няколко радиоакустични шамандури са засекли подводницата да се движи на север покрай брега. Тя вече е излязла от обхвата им, но по траекторията и скоростта й подозираме, че е търсила прикритие под ледената шапка на Арктика.

— И щом се озове там, може да продължи накъдето си поиска, без да бъде засечена.