Последната одисея [bg]

„Никога — помисли си Грей. — Никога няма да бъдеш Вигор“.

— Какво общо има всичко това с Ватикана? — попита на глас той.

— А — отвърна Бейли. — Дълга история. Прекалено дълга, за да я разказвам точно сега. Мисля, че ще е най-добре да започнем с настоящето. Преди седмица нашата организация беше предупредена за появили се фотографии, свързани с откритие в Гренландия. Разпознахме важността на тази находка и по-точно на златната карта и сребърната астролабия и как тя е свързана със загадка, продължаваща векове наред тук, във Ватикана.

— Каква загадка? — попита Грей.

Бейли вдигна ръка.

— Ще кажа само, че искахме да потвърдим автентичността на находката и да се сдобием със съкровището. Това беше наш приоритет, но както се досещате, в Гренландия няма много католически църкви, та какво остава за членове на intelligenza.

— И затова ни помолиха за помощ — допълни Пейнтър.

— Смятахме, че трябва да се действа бързо — обясни Бейли. — Особено след като имаше голяма вероятност новината да се разчуе.

Кат се изправи зад компютъра.

— Както и се оказа, за жалост.

— Знаете ли нещо за онези, които са откраднали картата? — попита Грей. — И които са отвлекли доктор Елена Каргил?

— За съжаление, не. Знаем обаче, че крадците не са постигнали пълен успех в ограбването на обекта.

Грей се намръщи.

— Какво означава това?

— Климатологът Дъглас Макнаб успял да прибере сферичната астролабия, след като паднала случайно от гнездото си в картата — отговори Пейнтър. — Каза, че нападателите искали и нея. Нарекли я Ключа на Дедал.

„Ключа на Дедал ли?“

— Не знаем защо я наричат така — призна Бейли. — Но един от нашите хора, колега от Папския институт по християнска археология, е запознат с тези устройства, със сферичните астролабии. Оказва се, че се срещат изключително рядко. И можем да предположим защо крадците са я желаели толкова отчаяно.

— Защо? — попита Грей.

— Ще оставя монсеньора да обясни.

Бейли се пресегна напред да чукне клавиш и образът от камерата се разшири, разкривайки фигура, която стоеше от лявата му страна. Грей се вцепени. Реакцията му не се дължеше само на това, че Бейли беше пропуснал да спомене, че с него има друг човек, който слуша разговора. Това беше типично за безочливата природа на свещеника.

Дори Пейнтър изглеждаше смутен. Погледът на Кат пък беше леден.

Грей се наведе напред, като се мъчеше да скрие първоначалния си шок. Може би заради това, че Бейли беше използвал титлата монсеньор, но за миг на Грей му се стори, че вижда Вигор Верона или призрака му.