Последната одисея [bg]

— Скоро ще кацнем — каза жената.

Елена я погледна. Любопитството й беше твърде силно, за да си мълчи. Беше готова да рискува да бъде наказана и подозираше, че моментът може да се окаже подходящ за някои отговори.

— Коя сте вие?

В отговор жената я изгледа мълчаливо, сякаш преценяваше дали си заслужава да й каже. Накрая заговори.

— Можеш да ме наричаш Бинт Муса.

— Дъщеря на Мойсей — преведе Елена.

В отговор получи кимане. Жената разсеяно прокара пръст по дължината на белега си.

— Трудно заслужена титла.

Елена преглътна. Не се съмняваше в думите й. Опита се да запази безизразна физиономия. Изведнъж си даде сметка за натиска в кръста й. Засега не бяха открили какво криеше там. Очевидно бяха решили, че не представлява заплаха — бяха я претърсили повърхностно, колкото да се уверят, че няма оръжие, и бяха взели телефона й, преди да я заключат в каютата на подводницата.

Бяха пропуснали малкия пакет от тюленова кожа във вътрешния джоб на канадката й — артефакта, който беше взела от тялото на капитана на кораба. Докато беше в подводницата, изтерзана от безпокойство и жадуваща да разсее с нещо вниманието си, Елена рискува да разгледа предмета. Разчупи восъчния печат, разви пакета и откри вътре две отлично запазени книжки с кожени подвързии, съшити с дебели конци.

Беше прекалено уплашена да не повреди книгите, като ги отвори, но заглавията им бяха гравирани върху старата кожа и все още се четяха ясно. И двете бяха на арабски. Първото се състоеше от една-единствена дума — която означаваше Одисея. Елена се беше запитала дали не става дума за превод на епоса на Омир, но не посмя да рискува и да отвори книгата, за да разбере.

Още повече че второто заглавие се оказа още по-интригуващо.

Дори сега арабският надпис оставаше запечатан в съзнанието й, заедно с превода.

Свидетелството на Четвъртия син на Мойсей.

Елена беше предположила, че това е дневникът на капитана, разказ за това как корабът се е озовал в пещерата на брега на Гренландия, защо е останал там и защо носи такъв ужасен товар. Много й се искаше да отвори дневника, но се боеше да не повреди толкова важен исторически извор, последните думи на син на Мойсей.

Впери поглед в жената с белега срещу нея, която твърдеше, че е Дъщеря на Мойсей. Каква беше връзката? Нямаше съмнение, че има такава. Похитителите й определено знаеха много повече от всеки друг за кораба и златната карта.

Пилотът се свърза със салона. Говореше турски, което изненада Елена — всички останали говореха на арабски.

— Кацаме след десет минути. Закопчайте коланите.

Елена вече беше закопчала своя, така че се обърна към прозореца и се загледа надолу. Отпред се появи брегова линия. Ако беше права, че сините води отдолу са на Егейско море, скалистият бряг най-вероятно беше този на Турция. За да овладее страха си, тя се опита да определи накъде покрай брега летят. Затърси някакви характерни отличителни черти, провери положението на слънцето и я побиха тръпки, породени от увереност и опасения.