Последната одисея [bg]

— Размърдай си задника — подкани Мак спътника си.

Двамата с Джон се затичаха към малкия водопад и се покатериха по мокрите скали в осветения тунел. Вътре Мак видя две фигури, свити малко по-нагоре.

— Движение! — извика им той.

Тежкият тропот на бика приближаваше. Създанието разбиваше леда и разблъскваше камъни в желанието си да настигне плячката си.

Мак избута Джон в тунела и го последва.

Нука се плъзна назад и подаде на Мак ледокоп, след което имитира как да го използва.

— Забивай и нагоре!

„Схванах“.

Джон се закатери по хлъзгавия тунел с ловкост, която сякаш беше вградена в гените му. Мак го последва, като забиваше ледокопа и се набираше на него. Започваше да изостава от останалите.

„Няма да успея“.

Прав беше.

Бикът стигна до тунела и се блъсна с главата напред в него. Заклещи се и изрева към Мак, като избълва пламъци. Зъбатата му паст щракна към крака му.

Обхванат от паника, той изпусна захвата на ледокопа, падна по корем в течението и се плъзна обратно към бика.

— Главата долу! — извика Нука.

Двата изстрела го оглушиха. Усети как куршумите профучават над главата му. Те улучиха бика между рогата и го отблъснаха назад, спечелвайки на Мак достатъчно време да забие ледокопа отново и да намери опора.

Бързо пое напред, знаейки, че бикът ще повтори опита си.

Звярът зад него изрева.

— Почти при въжетата сме! — извика му някаква жена.

Мак не знаеше коя е тя, но се вслуша и ускори темпото. Когато настигна останалите, Нука и непознатата вече бяха закрепили въжетата за коланите си.

Нука посочи ремъците на двамата.

— Хващайте се.

Джон се хвана за ремъците на жената; Мак се вкопчи в тези на Нука.

— Дръжте се здраво — предупреди дамата. — Ще друса.