Последната одисея [bg]

През изминалите шест месеца Кат и Монк им гостуваха често с техните буйни момичета Хариет и Пени. Въпреки че никога не го признаха открито, Грей подозираше, че посещенията им целят двамата със Сейчан да не се изолират прекалено, както често се случваше с двойките, които ставаха родители за първи път и животът им започваше да се върти единствено около бебето. Може би Монк и Кат се опитваха и да им покажат нагледно как да балансират семейния живот, родителството и напрегнатата работа. Двамата също ги държаха в течение със ставащото в централата на „Сигма“, сякаш ги приканваха да се върнат час по-скоро.

Сателитният телефон, който Грей беше оставил на масичката, иззвъня.

Той изстена. Не искаше да вдига. Но Джак, който беше задрямал, го чу и започна да хленчи, на път да се разплаче с пълна сила. Грей подаде бебето на Сейчан.

— Пелените му са за сменяне.

— Не толкова бързо. Когато започнеш да го кърмиш, можем да поговорим за това кой да му сменя пелените.

Грей се ухили и посегна към телефона.

— Добре. Сигурно Монк иска да ме замъкне да потичаме в парка.

— Трябва да идеш. — Тя погледна корема му. — Сериозно.

Грей завъртя очи и вдигна телефона. Остана изненадан, когато чу гласа на капитан Катрин Брайънт.

— Кат, Сейчан ли търсиш?

— Не, обаждам се от името на директора. Знам, че още си в отпуска, но тук наблюдаваме една ситуация. И някой от замесените в нея попита конкретно за теб.

Грей усети познатия огън в кръвта.

— Кой?

— Дълга история. Ще те запознаем, когато пристигнеш.

Грей сложи ръка върху микрофона и се обърна към Сейчан.

— Има нещо в „Сигма“. Искат да ида.

— Сериозно? — Златните петънца в зелените й очи заблестяха по-ярко, очевидно заинтригувани, може би и с малко завист. Накрая тя му махна с ръка. — Върви. Разкарай се.

Грей понечи да заговори в телефона, но Сейчан вдигна ръка.

— След като смениш пелените на Джак.

Грей се усмихна.

„Определено е майка тигрица…“