Последната одисея [bg]

Тя се дръпна настрани, за да направи път на госта.

— Оттук, сенаторе.

В кабинета влезе висок мъж с широки рамене, облечен в ушит по поръчка костюм на Армани със синя вратовръзка и черни кожени обувки, излъскани до блясък. Грей изведнъж се почувства неловко в джинсите и суичъра си, особено като се имаше предвид кой е посетителят.

Пейнтър заобиколи бюрото си и стисна ръката на мъжа.

— Сенатор Каргил, добре дошли в централата на „Сигма“.

Грей се срита наум. По-рано, погълнат напълно от разказа на Пейнтър, беше пропуснал да направи връзката. Това може би беше свидетелство доколко беше излязъл от форма по време на отпуската си. Името на отвлечената археоложка — д-р Елена Каргил — изобщо не му беше направило впечатление.

„Затова ли цялата „Сигма“ е на крак?“

Сенатор Кент Каргил огледа помещението. Погледът му за момент се спря върху картата на Гренландия, след което се върна на Пейнтър. Петдесетгодишният мъж беше висок над метър и осемдесет, строен и мускулест, кален от две експедиции като пехотинец в Близкия изток, една от които беше по времето на Пустинна буря. Тъмнорусата му коса беше леко къдрава и несресана, но по начин, който го правеше да изглежда достъпен.

Малцина в страната не познаваха лицето му. Някои го смятаха за новия Кенеди на хилядолетието, особено с бостънския му акцент. Подобно на Кенеди, той беше католик, но за разлика от някогашния президент не разделяше хората на противоположни позиции. Привърженици и от двете страни го обожаваха. Той беше отдаден на вярата си, но и без предразсъдъци. Беше твърд в убежденията си, но и готов на компромиси. Рядкост в Капитолия. Говореше се, че щял да се кандидатира за президент и да се опита да влезе в Белия дом, който скоро щеше да бъде опразнен.

Грей и Пейнтър се спогледаха. Именно директорът беше онзи, който бе уредил Елена да изследва кораба в Гренландия и в резултат на това тя беше отвлечена.

Очите на сенатор Каргил бяха студени и твърди, в случая безкомпромисни.

— Къде, по дяволите, е дъщеря ми?