![Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/3/poslednata-odiseya-bg-download.jpg)
Последната одисея [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #15
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559913
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:
Мак направи всичко по силите си да ги предупреди — не че това помогна особено.
В отговор се разнесе вик.
— Доктор Макнаб? Мак? Вие ли сте?
Мак разпозна мутиращия глас на пубертета. Обърна се към Джон, който се изправи. И той беше познал гласа.
Мак вдигна длани към устата си и извика:
— Нука! Долу има опасно създание. Привлича се от звук. Може би и от светлина. Изгасете фенерите си. И стойте тихо.
За да се опита да примами звяра, Мак задумка с крак по древните дъски. Бикът го чу и забави крачка.
Но тогава Нука отново извика:
— Имаме въжета! И път навън!
Мак изстена наум.
Защо хлапетата никога не можеха да пазят тишина?
Бикът отново тръгна към малкия водопад. Мак заблъска дъските още по-силно, но този път звярът не му обърна внимание. Може би беше достатъчно интелигентен, за да разбере, че някъде там има по-лесна и достъпна плячка.
Трябваше му друг план — може би безразсъден.
— Нука! — извика Мак. — Затваряй си устата. Върнете се в тунела. Ще се опитаме да стигнем до вас.
Обърна се към Джон.
— Май дойде време да хванем бика за рогата.
13:35
Хванала ледокопа с две ръце, Мария отстъпваше приведена нагоре по течението. Шумът на водата й пречеше да чува другите звуци. Затърси с поглед тъмния бряг, който представляваше същински лабиринт от разбит лед и повлечени от ледника скали.
Нука я следваше.
„Какво би могло да живее тук долу? Да не би някаква бяла мечка да се е озовала в капана заедно с тях?“
Ако се съдеше по ужаса в гласа на мъжа, явно беше нещо друго, нещо много по-страшно от бяла мечка.
Но какво?
Най-сетне се върнаха при отвора на мулина. Мария се наведе да влезе, когато откъм димящите останки на кораба се разнесе гръм.
Мария подскочи. Нука също.
По-наблизо, на десетина метра от тях, димният мрак блесна от огън. За миг Мария зърна нещо масивно, покрито с броня. Но едно огромно парче лед закриваше по-голямата част от гледката — и в следващия момент дебнещото чудовище се отдалечи, бълвайки пламъци, и се насочи обратно към кораба.
Нука се обърна към нея с шокирано изражение.
Нещото почти ги беше настигнало.
Мария отстъпи навътре в тунела, следвана от Нука.
В залата проехтя втори изстрел.
Мария се замоли онези да знаят какво правят.
„Заради всички ни“.
13:37
Мак стоеше до кръста в ледената вода и се взираше през тъмния трюм, докато Джон презареждаше. Двамата се бяха скрили зад високите останки на огромните счупени съдове. Мак насочи вниманието си към димящите останки на кърмата в търсене на врага им.
„Хайде, кучи сине, къде си?“
След като не беше успял да прилъже бика с думкането по дъските, Мак бе разбрал, че се налага и те да прибегнат до тежката артилерия.
Първият изстрел нямаше как да остане подминат. Въпреки това той беше затаил дъх, уплашен, че не се е получило. После чу тежкия тропот, който приближаваше към кораба. Даде сигнал на Джон и той стреля за втори път във въздуха.
Гърмежите в затвореното пространство бяха оглушителни. „Ами ако не се е хванал на въдицата?“ Мак се обърна към Джон, готов да му кимне да стреля отново, когато ревът привлече вниманието му към кърмата.
Бикът влезе през пробойната в трюма, оставяйки след себе си невъзможни огнени дири във водата. Припокриващите се бронзови плочи по тялото му проблясваха, докато приближаваше. Увенчаната му с извити рогове глава се въртеше заплашително. От широките му ноздри бълваха пламъци. Устата му се отвори, разкривайки редици и редици остри като бръснач зъби.
„Господи…“
Кръвта на Мак се смрази. Макар и скрит, той се чувстваше гол и уязвим. Искаше му се да отстъпи още по-навътре в укритието, но беше парализиран от страх и не можеше да помръдне.
Джон явно забеляза ужаса му и му подсвирна.
Бикът рязко обърна глава към приятеля му инуит, привлечен от звука.
„Не, не, не…“
Мак най-накрая се задейства. Включи фенера си и го хвърли към отворената врата на капитанската каюта. Лъчът се запремята през въздуха. Фенерът се удари в отсрещната стена и падна с трясък върху писалището, като се завъртя.
Бикът изрева, избълва пламъци от гърлото си и се втурна към вратата, привлечен от звука. Или може би можеше да вижда. Звярът имаше очи като черни диаманти, светещи от вътрешния огън, но те можеше и да са само за украса.