Последният ден на Сътворението
- Автор: Йешке Волфганг
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Виктория Аврамова-Майер
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последният ден на Сътворението». Краткое содержание книги:
После следваше все едно и също: изтощителните квакащи думи на гласа в шлемофона — антифонните песнопения на двайсетия век, трудно разбираем под камшичните удари на витлата на товарния вертолет, кратката проповед на един брояч и изведнъж — безтегловност. Кормилните плоскости сигнализират нарастващо съпротивление, тътенът на роторите замира, тишина. А в нея се ражда тихият хленч на въздуха, който се трие о външната облицовка на безмоторника. Безкраят се отваря — пред тях в далечината тъмни беловърхи планини, отдолу — хлъзгащата се тепсия, определена за благополучното им «улавяне». Чувство за летеж. Песента на метални струни, на телени въжета и такелажите, с които се задвижват кормилата, и отново — дрезгавото джафкане по радиостанцията; глутницата на наземния екипаж е уловила следите им. Натискане на педалите, за да изскочат и да се разгънат плъзгачите за кацане, тепсията се накланя надолу, небето нахълтва в нея. Извисяване на носа чрез силно притегляне на кормилния лост, порой слънце в очите, докосване на земята, острото дращене на плъзгачите, а после: пружиниращо потръпване на предното сгъваемо колело при приземяването, безброй блещукащи точици, профучаване покрай клони и храсти, полюшващо стържене на плъзгачите и трополенето на плъзгачните колела, което бавно замира.
Откопчаване на коланите. Изчакване. От писукането при превключването — само откъслечни реплики, цифрови фрагменти. Продрана тишина. После глутницата ги обкръжава, спуска се към уредите, вкопчва се здраво в тях. Пропъждат ги нетърпеливо от плъзгача, сякаш са досадни мухи. Те слизат с изтръпнали крака от кабината и под пладнешкото слънце се отправят към чакащия ги джип. Мирис на горещо масло и изгоряла гума. Студен пролетен вятър, който дърпа оскъдните храсти, опърлени още от последното лято. Пращене на сгорещен метал, който се охлажда и успокоява.
Джеръм Банистър и Стив Стенли бяха определени за група от двама души. Багажът им се състоеше от една натъпкана «котка» с ремарке, петнадесет туби гориво, радиостанция, палатка за двама със спални чували, походна аптечка и клозет, торба с бельо, резервоари с вода, два други леки бойни костюма, храна за три месеца и освен тях богати на витамини сухи концентрати; оръжие: тежка картечница, два автомата, две скорострелни пушки, които ставаха и за лов, и около десет хиляди патрона. Припасите можеха да се допълнят при нужда от депата, спускани от месеци насам от Шестия американски флот по Североафриканския бряг, по западния бряг на Сардиния и Корсика и северно от Балеарските острови. Контейнерите със съоръжения биваха катапултирани в миналото и спускани с парашути околовръст Западната падина.
Харалд Олсен, Моузес Калахан и Пол Лури трябваше да образуват една от подвижните технически базови части, също снабдени с джип и ремарке. Към тях се присъедини като четвърти член капитан Соломон Сингър, психолог и антрополог от Харвардския университет. Участвувал на млади години във войната във Виетнам, той се числеше към малкото хора в операцията с някакъв боен опит. Беше над тридесетгодишен с възруса къдрава коса, която никак не подхождаше на мургавия тен и на месестото му лице на левантинец [17], осеяно със загрижени бръчки. Беше среден на ръст и доста сух, но можеше да погълне огромни количества храна и течности, особено когато е на гости. Злите езици твърдяха, че в подобни случаи от пестеливост той ядял и пиел като камила, за да натрупа запаси и после седмици наред не му трябвало нищо.
Соломон Сингър имаше едно допълнително, наистина странно военно поръчение и Стив не повярва на ушите си, когато го чу за пръв път. Ветеранът от Виетнам и дипломиран специалист по изследване на душевния живот на съвременниците и особеностите на техните далечни предци трябваше да се свърже с маймуночовеците от онова време от рода на африканския австралопитек, да провери тяхната интелигентност и да изпита годността им за военна служба, с цел евентуално да бъдат обучени за стражева дейност.
Джеръм и Моузес зацвилиха от смях, като узнаха това, и си представиха някаква орда размахали тояги маймуночовечета в униформата на флотата, които така яростно се тупаха по гърдите, та ордените им дрънчаха.
Харалд Олсен си държеше корема, а сълзите се стичаха по бузите му.
17
Левант — земите около Източното Средиземно море, особено брегът на Мала Азия до Египет. — Б.пр.