Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Търговецът потвърдил правотата на тези думи и това поставило краля на Зубу в голямо затруднение. Той обещал да се посъветва със своите министри и да даде отговор на следващия ден. После наредил да поднесат закуска от местни ястия.
След като нашите пратеници се върнаха на кораба, кралят на Масао, най-силният владетел на тези острови след краля на Зубу, слезе на сушата, за да убеди краля на Зубу, че ще бъде по-добре за него, ако се постарае да спечели нашето приятелство.
На следващия ден, 8 април, писарят на кораба и преводачът се отправиха към Зубу. Кралят, излязъл да ги посрещне, придружен от най-знатните си приближени. Той уверил пратениците, че не ще иска данък и ще стори всичко, за да спечели нашето приятелство. Отговорили му, че може да има това приятелство, ако се съгласи да търгува с нас и да ни снабди с пресни храни.
Кралят приел условията на нашите пратеници и ги помолил да отнесат едно странно поръчение: за да се побратимят с адмирала, той трябвало да пусне кръв от дясната си ръка и да му я изпрати. Кралят също щял да стори това. Размяната на кръв била доказателство за вярно приятелство.
Нашите пратеници обещали да предадат тази заръка на адмирала. Преди да си тръгнат, кралят на Зубу им дал да разберат, че е свикнал да получава подаръци от капитаните на всички кораби, които спират в неговото пристанище. Писарят отвърнал, че той пръв трябва да даде пример с подаръците, щом държи толкова много да се спазва тази традиция. Кралят се съгласил.
Във вторник, 9 април, кралят на Масао се върна на нашия кораб. Той водеше със себе си сиамския търговец и предаде на адмирала поздрави от краля на Зубу. В същото време съобщи, че кралят на Зубу в момента е зает да събира големи количества хранителни припаси, за да ни ги подари. Подир обед ни посети един племенник на краля и ни предаде, че на кораба ще дойдат двама министри, за да сключат с нас съюз. Адмиралът поблагодари на пратеника и му показа един войник, облечен от глава до пети в стоманена броня, като не пропусна да отбележи, че ние всички ще облечем такова снаряжение, ако бъдем принудени да водим война срещу Зубу. Племенникът на краля силно се изплаши, когато видя бронирания войник, но адмиралът го успокои и увери, че оръжията ни могат да принесат полза на нашите приятели. Ако обаче бъдем принудени да приемем обитателите на Зубу за врагове, тяхното унищожение ще бъде за нас толкова просто и лесно, колкото да отмахнеш капка пот от челото си. Магелан произнесе тези думи с горд, заплашителен тон, защото предполагаше, че племенникът ще разкаже всичко това на краля на Зубу.
Още преди да се здрачи, племенникът се появи отново. Заедно с него бяха сиамският търговец, главният съдия и осмина вождове от острова. Те казаха, че желаят да сключат съюз. Нашият главнокомандуващ прие пратениците с достойнство, седнал в креслото от червено кадифе. На краля на Масао и на племенника на краля на Зубу, който същевременно бе наследник на кралския сан, също бяха предложени такива кресла. За всички останали разстлахме рогозки.
Чрез преводача адмиралът запита пратениците дали притежават достатъчно пълномощия, за да сключат с него договор и дали при тях е обичайно такива договори да се обсъждат открито пред всички. И на двата въпроса бе отговорено утвърдително, след което адмиралът изложи пред кралския племенник предимствата, които произлизат за двете страни от този договор, ако бог благослови съюза. Той прибави още няколко думи, предназначени да внушат на нашите гости уважение към нас и зачитане на нашата религия.
Адмиралът запита пратениците у кого преминава господството на острова след смъртта на краля. Отговориха му, че племенникът ще поеме властта, понеже кралят имал само дъщери. По този повод узнахме, че тук бащите загубват правата си, когато достигнат една определена възраст. Тогава властта преминава в ръцете на синовете. Адмиралът му обясни, че този обичай е недостоен, тъй като бог, който е създал небето и земята, изрично е заповядал на децата да почитат майка си и баща си. Той не пропусна да спомене, че всички, които не изпълняват това, ще бъдат наказани да горят във вечен огън. За да внуши още по-силно тази повеля на островитяните, той започна да ги поучава, че всички ние сме длъжни да спазваме божиите заповеди, тъй като без изключение сме произлезли от Адам и Ева. Разказа им в добавка и различни откъси от библейската история, а ние всички наблюдавахме с какъв интерес го слушаха островитяните, които проявяваха желание да научат повече за нашата религия. Когато напускаха кораба, те дори помолиха адмирала да остави двама мъже на острова, които да ги посветят в християнството и да ги наставляват и обещаха да държат на висока почит тези мъже.