Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Адмиралът обясни на пратениците, че за тях е необходимо да приемат покръстването и че това може да стане още преди неговото отпътуване. Обясни им също че не ще остави никого от своите хора, но е съгласен някой ден да се върне отново и да доведе пастор, който ще посвети народа на Зубу в християнската религия. Пратениците приеха това предложение и го увериха, че на драго сърце ще се покръстят, след като се посъветват със своя крал. Магелан ги предупреди, че не би трябвало да се решат на тази важна стъпка от страх пред нас или заради надежди за земни облаги, защото той не възнамерява да им наложи със сила да се покръстят, нито пък да отклони жителите на Зубу от вярата на техните деди. И все пак адмиралът не скри от обитателите на острова какви предимства ще им донесе християнството и че след като станат християни, те ще бъдат зачитани и обичани от всички народи. Тогава всички в един глас възкликнаха, че нито от страх, нито за наша угода искат да приемат нашата религия, а са склонни да го направят само по собствено желание.
Адмиралът разясни на пратениците, че и жените трябва да приемат християнството, тъй като новата религия забранява съжителство между покръстени и непокръстени.
Говори и за това, че е научил колко силно жителите на острова се страхуват от честата поява на дявола. Обеща им, че ще се освободят завинаги от този страх, след като приемат новата вяра, защото тогава дяволът не ще дръзва вече да се покаже.
Островитяните казаха, че ни се доверяват напълно и повторно изразиха желание да се покръстят. След тези думи адмиралът прегърна всекиго от тях поотделно. Той беше силно развълнуван и в очите му имаше сълзи.
Адмиралът улови ръцете на кралския племенник и на краля на Масао и им каза с развълнуван глас, заклевайки се в светата вяра, във верността към своя крал и в одеждите на светия Якоб, че между краля на Испания и краля на Зубу ще се възцари мир за вечни времена. Пратениците от своя страна дадоха същото обещание.
Подир тържественото сключване на договора за мир бе поднесена закуска. Веднага след привършването и пратениците връчиха на адмирала подаръците на краля на Зубу: кошове, пълни с ориз, свине, кози и кокошки. Племенникът се извини, задето предлага такива дарове, кралят на Зубу знаел добре, че те не са достойни за един храбър войн и собственик на тези големи плаващи домове. Адмиралът връчи на принца къс бяло платно, червена шапка, няколко огърлици от стъклени мъниста и един позлатен стъклен бокал, тъй като знаеше добре, че тези народи много ценят стъклото. На краля на Масао не даде подарък, защото наскоро му бе подарил наметка от индийска материя. Останалите пратеници бяха щедро дарени с хлопки и с огърлици от стъклени маниста.
Този ден адмиралът се обърна със слово към всички. Той заяви, че от сега нататък ще жънем плодовете на нашите усилия и припомни в същото време за онези наши другари, които бяха загинали през време на плаването. Адмиралът използва случая да благодари на краля на Масао за неговата помощ и приятелство и обеща да разкаже на испанския крал за неговата вярност.
На края адмиралът ни призова да не забравяме никога, че ако сме оцелели въпреки всички опасности, които ни дебнеха из пътя, то за това дължим благодарност единствено на светата Дева. В знак на преклонение пред светата Дева той освободи затворниците, които се намираха в тъмницата на кораба.
Около един час след като пратениците напуснаха кораба ни, адмиралът заповяда на мен, на още едного и на преводача да слезем на сушата, за да отнесем на краля на Зубу определените за него дарове: копринена дреха, едната половина на която бе жълта, а другата виолетова, една червена шапка и няколко наниза стъклени мъниста. Дрехата беше изработена по ориенталски. Освен това след известно колебание Магелан ни даде една сребърна купа и два позлатени стъклени бокала и ни каза да предадем тези дарове само в случай, че кралят ни приеме благосклонно.