Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Придружителят ми бе един испански рицар, който веднага щом стъпихме на сушата, ме помоли да оставим преводача на известно разстояние зад нас. Аз изпълних желанието и след това той ми каза, че за него било непоносимо да служи под командата на португалец. Предложи ми още да свикаме всички капитани и да вземем решение за свалянето на адмирала. Аз му припомних големите заслуги на Магелан за успеха на плаването, ала той не искаше и да чуе за това; каза, че мисля така, само защото не съм испанец. Никога кралят на Испания не би поверил командуването на една такава голяма флотилия на португалец, сторил го е, тъй като самият той не е испанец. Посъветвах рицаря да не произнася това пред други уши, ако не иска да бъде обезглавен за подстрекаване към бунт.
Кралят ни прие в своя палат. Заобиколен от голяма дворцова свита, той седеше върху постеля от палмови листа. Парче памучен плат обвиваше хълбоците му, бродирано було покриваше главата, на ушите му се люлееха две големи златни обици, украсени със скъпоценни камъни. Скъпа огърлица красеше шията. Той бе дребен, много дебел и цялото му тяло бе татуирано.
На една рогозка, разстлана направо на земята, бяха поставени порцеланови купи, с яйца от костенурка и четири кани с палмово вино, които бяха покрити с благоуханни билки. Имаше и една тръстикова пръчка, с нея островитяните си служат при пиене.
Ние приветствувахме краля и чрез преводача му казахме, че нашият главнокомандуващ, адмиралът, му благодари за даровете и сега по нас му изпраща в ответ подаръци, като го моли да ги приеме в знак на искрено приятелство. След това заметнахме краля с копринената дреха и поставихме на главата му шапката. Поднесохме му и останалите дарове. Най на края аз вдигнах двата бокала над главата си и преди да му ги подам, ги целунах. Кралят направи същото. Той ни покани да си вземем от яйцата и да пием вино. Докато ние пирувахме, островитяните, които ни бяха посетили на кораба, разказаха за предложението на адмирала и и за облагите, които му обещаваше приемането на нашата религия. Кралят ги изслуша внимателно и ни покани да споделим с него и вечерята. Ние му поблагодарихме за това, но сметнахме все пак за по-уместно да се върнем на кораба.
Преди да напуснем острова, зетят на краля ни заведе в един дом, където ми очакваха четири момичета. Едното биеше поставен на земята барабан, другото държеше в ръка малка бухалка, обвита с палмова кора, и удряше с нея два тимпана. Третото стоеше пред един голям литавър, а четвъртото удряше две триъгълни плоскости, които издаваха много приятен звук. Четирите следваха така точно ритъма, че ние се възхитихме от голямото им музикално майсторство. Тимпаните, направени от метал, бяха донесени от страната Signio Magno59. По-късно при едно повторно посещение на острова видяхме и други музикални инструменти, които местните жители наричаха агон60. Те също издаваха много приятен звук.
Четирите момичета бяха много красиви и белокожи — почти като европейки. Макар че бяха вече големи девойки, двете от тях бяха напълно голи, а останалите две бяха покрили бедрата си с дървесна кора. В пробитите им уши се люшкаха големи дървени халки. Косите им бяха черни и дълги, на главите си носеха малки прозрачни воали. Принцът накара трите от тях да танцуват, а четвъртата съпровождаше танца с музика. След като изпразнихме още една кана вино, ние се върнахме на кораба.
На 10 срещу 11 април почина един от нашите моряци. По тази причина Магелан ми заповяда да сляза още веднъж на сушата заедно с преводача, за да помоля краля да даде съгласието си за погребение и да определи мястото, където можехме да спуснем мъртвия в земята. И този път заварихме краля заобиколен от своите знатни хора. След като му изложих молбата на адмирала, той отвърна:
— Щом аз и моят народ сме поданици на твоя господар, какво по-естествено от това моята страна да му принадлежи.
Обясних му, че при нас е прието да осветяваме мястото на гроба и да поставяме кръст на него. Кралят обеща, че ще се отнася с почит към кръста.
Подир обед осветихме, доколкото ни бе възможно, площада на селището и погребахме нашия покойник. Вечерта стана нужда да погребем и втори.
Двамата моряци бяха умрели от това, че бяха яли и пили прекалено много. Подир лишенията през дългите месеци те не бяха подготвени за това. Ето защо Магелан нареди всички да се хранят и да пият умерено и заяви, че ще наказва строго всички, които не изпълняват неговите заповеди. Той самият не ядеше никога повече от това, което бе необходимо за поддържане на физическите му сили, но обичаше при всяко ядене да изпива по чаша вино. Обаче виното, което правеха на тези острови, не беше по вкуса му.
59
Китай. Б.пр.
60
Гонг. Б.пр.