Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Това ли искате, Ендрю? Да напуснете дома на семейство Мартин и да отидете другаде?
— Ни най-малко. Искам само правото да избирам, ако почувствам нуждата да го направя.
Съдията се взря внимателно в Ендрю.
— Няколко пъти се определихте като роб, роб на хората, които явно са много привързани към вас и при които искате да останете на служба, както ни уверявате. Но вие не сте роб. Роб е този, чиято свобода е отнета. Вие никога не сте бил свободен и не сте имал свобода, която да загубите — вие сте създаден с единственото предназначение да служите. Робот, механичен придатък към човешкия живот. Вие сте много добър робот, дори гениален робот, както научавам. Способен сте на художествена изява, каквато малко или даже нито един друг робот не е достигал. Щом не искате да напускате семейство Мартин, а и те като че ли не искат да си отидете, и щом животът ви сред тях е бил като на уважаван член на семейството, всичко това ми прилича на буря в чаша вода, Ендрю. Какво още ще постигнете, ако станете свободен?
— Може би не повече от сега, Ваша чест. Но ще го правя с повече радост. В този съд днес бе заявено, че само човек може да бъде свободен. Но мисля, че не е вярно. Според мен само някой, който желае свободата — който знае, че има такова понятие и го желае с цялата си воля — само той заслужава свобода. Аз съм такъв. Не съм човек по никакви мерки. И никога не съм твърдял подобно нещо. И все пак аз желая да бъда свободен.
Гласът на Ендрю заглъхна. Стоеше без да помръдне пред съдията, който седеше почти толкова неподвижно и го гледаше, явно потънал в размисъл. Никой в стаята не смееше да се раздвижи.
Сякаш мина цяла вечност, преди съдията да заговори.
— Смятам, че тук бе поставен основен въпрос — никой няма право да отказва свобода на всеки… обект… притежаващ достатъчно развит ум, за да разбере понятието и да пожелае това състояние. Според мен тази гледна точка е добре обоснована. Изслушах всички страни и направих предварителните си заключения. Възнамерявам да се произнеса в полза на ищеца.
Не след дълго окончателното му решение бе обявено, публикувано и предизвика кратка, но бурна сензация в целия свят. На моменти се говореше само това. Свободен робот? Как може да бъде свободен един робот? Какво означава? И що за робот е този, толкова различен от останалите?
После шумът около делото на Ендрю Мартин утихна. Оказа се чудо за три дни. На практика нищо не се промени що се отнася до отношенията на Ендрю със семейство Мартин.
Другите страни по делото обжалваха пред Световния съд. Постепенно то премина по реда си. Членовете на съда изслушаха внимателно записа на първото дело и не намериха основания за отмяна на решението.
И така, Ендрю осъществи мечтата си. Сега беше свободен. Чувстваше се чудесно, когато размишляваше по въпроса. И все пак някак усещаше, че не постигна точно онова, което искаше, когато за първи път застана пред Сър и помоли да получи свободата си.
9
Сър продължи да недоволства. Не намираше причина да се радва на съдебното решение и принуди Ендрю и Малката Мис добре да го осъзнаят.
Скоро след като решението влезе в сила, Ендрю дойде при него:
— Сър, приготвих ви чека.
— За какъв чек говориш?
— За всички средства от сметката на моята корпорация. Обещах да ви ги изплатя, Сър, като цена за свободата, която ми дадохте.
— Никога не съм ти давал свободата! — сопна му се Сър. — Ти просто си я взе!
От острия му глас Ендрю се почувства почти като при късо съединение.
— Татко… — предупредително се намеси Малката Мис.
Увит с одеяло, макар че бе най-топлия ден от лятото, Сър седеше в дълбокото кресло. Озъби се на дъщеря си, но продължи малко по-примирително:
— Добре, Ендрю. Ти си искаше свободата, каквото и да означава тя за теб и аз не се противопоставих. Да предположим, че това може да се тълкува и като подкрепа за твоя иск. Е, значи смятай, че е така. И сега си свободен. Моите поздравления, Ендрю.
— Искам и да платя, както обещах.
В очите на Сър блесна напомняне за предишния огън.
— Ендрю, не ти искам проклетите пари!
— Сър, ние се споразумяхме.
— Споразумяхме ли се? И за какво? Знаеш, че никога не съм се споразумявал за нищо… Виж какво, Ендрю, ще взема този чек от тебе, ако това е единственият начин наистина да се почувстваш свободен. Но мисля, че идеята е нелепа. Аз съм богат старец и не ми остава много да живея и ако ме принудиш да взема парите, просто ще ги дам за благотворителност. Ще ги дам на Дома за роботи-сираци, ако има такъв. Или ще основа, ако няма. — Той се засмя с тънък безрадостен смях. Нито Ендрю, нито Малката Мис се присъединиха. — Но теб не те интересува, нали? Искаш само да дадеш парите. Много добре, Ендрю. Дай сега чека.