Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
Тя каза:
— Благодаря ви, Ваша чест. Аз не съм юристка и всъщност не владея терминологията, но се надявам да се вслушате в смисъла, който влагам и да не се дразните, ако не използвам подходящи латински термини.
— Това няма да създаде проблем, мисис Чарни.
Малката Мис се усмихна едва забележимо и продължи:
— И затова съм ви много благодарна, Ваша чест. Дошли сме тук днес, защото NDR–113, както ораторите от другата страна предпочитат да го назовават безлично, е внесъл иск да бъде обявен за свободен робот. Длъжна съм да ви кажа, че за мен е твърде странно да чувам как наричат моя скъп приятел Ендрю с името NDR–113, макар и да знам, че това бе серийният му номер, когато дойде при нас от завода преди много, много години. Тогава бях само шест-седемгодишна, така че сами виждате колко отдавна е било. Стори ми се, че NDR–113 е доста неприятно название и затова му дадох името Ендрю. И тъй като беше в нашето семейство, само в нашето семейство през всичките последвали години, познат е като „Ендрю Мартин“. С ваше позволение, Ваша чест, по-нататък ще го наричам Ендрю.
Съдията кимна почти равнодушно. Това не беше важно — самият иск беше заведен под името Ендрю Мартин.
— Казах, че той е мой приятел. Да, така е. Но той има и други качества. Той е и наш семеен слуга. Робот. Би било абсурдно да отричам, че е такъв, какъвто е. И въпреки многословните речи, които изслушахме днес, според мен е необходимо да поясня, че всичко на всичко той иска от съда да го признае за свободен робот. А не, както ни карат да мислим, за свободен човек. Той не е дошъл тук, за да спечели правото да гласува или да се ожени, или да махнат Трите закона от мозъка му, или нещо подобно. Хората са си хора, а роботите са си роботи и Ендрю знае великолепно от коя страна на границата стои.
Тя спря и погледна с блеснали очи към Джеймз Ван Бурен, сякаш очакваше той да кимне в съгласие с нея.
Но Ван Бурен отвърна само с хладен, безизразен поглед на професионалист.
Малката Мис продължи:
— И така, обсъждаме свободата на Ендрю, нищо друго. Обаче мистър Ван Бурен заяви, че свободата е лишено от смисъл понятие, когато се прилага спрямо роботите. Ще си позволя да изразя несъгласието си, Ваша чест. Въобще не мога да се съглася с това.
— Нека се опитаме да разберем какво означава свободата за Ендрю, ако това е възможно. В някои отношения той вече е свободен. Мисля, че от двайсетина години никой в семейство Мартин не му е давал заповед за нещо, за което знаем, че не би направил по свое желание. Отчасти това се дължи на най-обикновена любезност — ние харесваме Ендрю, уважаваме го, дори може да се каже, че посвоему го обичаме. Не бихме си позволили грубостта да го принуждаваме да мисли, че след като е живял с нас толкова дълго, е необходимо да му даваме подобни заповеди. Той е напълно способен да предусети какво е нужно да направи и го прави без указания.
— Но ако поискаме, бихме могли да му заповядаме каквото и да било, колкото си искаме невежливо, защото той е машина и ни принадлежи. Това е посочено в документите, придружаващи пратката в онзи далечен ден, когато баща ми ни го представи. Той е наш робот и благодарение на Втория от всеизвестните Три закона, той е абсолютно обвързан с подчинение, когато му заповядваме. Той не е по-способен да откаже да се подчинява на хората, от която и да е друга машина. И ви казвам, Ваша чест, такава власт над нашия обичан Ендрю ни смущава.
— Защо трябва да имаме възможност да се отнасяме към него толкова безсърдечно? Какво право имаме да разполагаме с такава власт над него? Ендрю ни служи от десетилетия, вярно и без да се оплаква, с любов. Той по хиляди начини направи живота на нашето семейство по-щастлив. А освен че се посвети безусловно на службата си към нас, той изцяло по свое вдъхновение се усъвършенства в изкуството на дърворезбата до степен да създаде през изминалите години изумителна поредица от изключително красиви предмети, които могат да бъдат наречени единствено произведения на изкуството. Музеи и колекционери отвсякъде ги търсят с желание. Като претеглим всичко, как бихме могли все още да упражняваме такава власт над него? С какво право си присвояваме възможността да бъдем абсолютни господари на толкова изтъкната личност?
— Личност ли казахте, мисис Чарни?
Малката Мис като че се смути за миг.
— Както подчертах в началото, Ваша чест, не претендирам, че Ендрю е нещо друго, освен робот. Не се съмнявайте, че приемам този факт. Но аз го познавам толкова отдавна и толкова отблизо, че за мен той е личност. Все пак, нека се поправя. Трябваше да кажа — с какво право си присвояваме възможността да бъдем абсолютни господари на толкова изтъкнат робот?