Позитронният човек

Тя не се впусна в празната реторика на предшественика си. Както се очакваше, тя просто изтъкна, че ако бъде удовлетворено искането на Ендрю, ЮСРММ ще бъде неимоверно затруднена в проектирането и производството на роботи — нейния основен продукт. Ако решението покажеше, че фирмата произвежда не машини, а свободни граждани, щеше да бъде обвързана от цял куп нови трудноразбираеми ограничения, които ще засегнат убийствено работата й. Или накратко, целият напредък в науката ще бъде изложен на ненужен риск.

С това изложение тя влезе в пълно противоречие с позицията на профсъюзния говорител. Той показа напредъка в науката като нещо, което буди страх. А тя предупреждаваше, че напредъкът е заплашен. Стенли Файнголд поясни на Малката Мис и на Ендрю, че е трябвало да очакват това противоречие. В борбата през този ден истинските оръжия бяха чувствата, а не сериозно обоснованите интелектуални възгледи.

Но имаше и още един, който чакаше реда си да говори — Ван Бурен, адвокатът, явил се лично като генерален пълномощник на всички, противопоставили се срещу иска на Ендрю. Беше висок и внушителен, с класическа външност на сенатор — късо подстригана посивяваща коса, скъп костюм, величествената изпъчена стойка. И бе подготвил изключително прост довод, без опити да засяга нечии емоции.

— Ваша чест, всичко се свежда до толкова лесен за решаване проблем, толкова очевиден дори, че не съм сигурен защо сме се събрали тук днес. Ищецът — робот NDR–113, настоява неговият собственик, почитаемият Джералд Мартин, да го обяви за „свободен“. Да, за свободен робот, първи по рода си. Но аз питам, Ваша чест, какъв смисъл може да има това? Роботът е само една машина. Може ли един автомобил да бъде „свободен“? Може ли един електронен монитор да бъде „свободен“? На тези въпроси нямаме отговор, защото те са безсъдържателни. Да, хората могат да бъдат свободни. Знаем какво означава това. Те имат, както е казал велик наш предшественик, неотменими права на живот, свобода и стремеж към щастие. Но има ли живот роботът? Не в смисъла, в който го разбираме ние. Той има подобие на живот — но такова има и изображението в холокуб. Никой не би се наел да твърди, че изображението в холокуба трябва да бъде „освободено“. Има ли роботът свобода? Не както ние разбираме смисъла на думата — те са толкова далеч от свободата, че дори в мозъците им е заложено подчинението на заповеди, получени от хора. Що се отнася до стремежа към щастие — какво може да знае един робот за това? Щастието е специфична човешка цел. Свободата е специфично човешко състояние. Роботът, обикновена механична конструкция от метал и пластмаса, от самото начало на съществуването си създаден изцяло и единствено като устройство, обслужващо нуждите на човешки същества, по дефиниция не е обект, към който да приложим понятието за свобода. Само човек може да бъде свободен.