Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Трябва да ти призная, че наистина се опитах да избягам. Помислих си, че това е единственият ми шанс да оцелея.
Продължих с разказа си за всичко, което бе станало — за всичко, освен че бях видял светлина, заобикаляща къщата. Когато стигнах до момента, в който се намирах сред високите скали и камионетката мина покрай мен, той се поизправи на стола си.
— Сигурен ли си, че е била същата камионетка, която видяхме край постовете? — натъртено ме попита.
— Да — отвърнах аз.
Той изглеждаше напълно вбесен.
— Видял си хората, които бяхме срещнали преди и дори не си поговорил с тях? — изражението му беше почти гневно. — Не си ли спомняш какво ти казах за своя сън, че срещаме някой, който ни помага да намерим вратата към Шамбала?
— Страхувах се, че могат да ме предадат — протестирах аз.
— Какво?
Той ме изгледа, след което се отпусна на стола си и се хвана с две ръце за главата.
— Бях се вкаменил от страх — обясних аз. — Не можех да повярвам, че съм попаднал в такава ситуация. Търсех изход, исках да оцелея.
— Слушай ме много внимателно — каза Ин. — Шансовете да излезеш сега от Тибет, като бягаш, са много малки. Единственият ти шанс да оцелееш е да продължиш. За да направиш това, трябва да се възползваш от процеса на синхронността.
Загледах се встрани. Знаех, че може би е прав.
— Кажи ми какво стана, когато камионетката приближи — каза Ин. — Всичко, което мислеше, в пълни подробности.
Казах му, че камионетката спря и когато стана това, аз внезапно изпитах страх. Описах как постъпи жената, сякаш искаше да излезе, но после промени намеренията си и те отново потеглиха. Той пак поклати глава.
— Ти си унищожил синхронния процес с това, че не си използвал правилно молитвеното си поле. Наситил си полето си с очаквания, изпълнени със страх и си прекъснал всичко.
Аз погледнах настрани.
— Размисли за онова, което е станало — продължи Ин, — когато си чул приближаването на камионетката. Ти си имал два избора: можел си да си помислиш, че това, което става, е заплаха за теб или че е потенциална помощ. Със сигурност е трябвало да имаш предвид и двете възможности, но след като си разпознал камионетката, това трябваше да ти подскаже нещо. Фактът, че това е била същата камионетка, която видяхме по-рано на кръстопътя, е значим, особено след като същите тези хора отклониха вниманието на китайците, което пък ни позволи на нас да преминем, без да ни забележат. От тази гледна точка те веднъж вече са ни помогнали и сега са били там вероятно за да ти помогнат отново.
Аз кимнах. Той беше прав. Очевидно бях изпуснал този шанс.
Ин се загледа встрани, разсеян от собствените си мисли и каза:
— Ти напълно си сринал своята енергия и положителни очаквания. Помниш ли какво ти казах в ресторанта — да настроиш полето си за възприемане на синхронния процес означава да се поставяш в определено състояние на съзнанието. Лесно е да се мисли за синхронния процес разсъдъчно, но докато не възприемеш това състояние на съзнанието, при което твоето молитвено поле да ти помага, всичко, което ще правиш, е от време на време да забелязваш някои случайности. При определени ситуации това е достатъчно и известно време ще бъдеш воден напред, но евентуално ще загубиш посоката си. Единственият начин да останеш в синхронния процес стабилно е молитвеното ти поле да бъде в състояние на съзнателна будност.
— Все още не разбирам докрай как да постигна такова състояние на съзнанието.
— Човек трябва да спре и да си припомни, че трябва да бъде буден всеки миг. Трябва да си представи визуално, че енергията му се излъчва във всички посоки и го води към най-правилните ситуации и събития. Трябва да очакваш най-точните събития във всеки момент. Ние настройваме полетата си към синхронния процес като бъдем бдителни и винаги очакваме поредното събитие. Всеки път, когато забравиш да се поддържаш в състояние на очакване, трябва твоята бдителност да ти припомни да се върнеш към него.
— Колкото повече оставаш в това състояние на съзнанието, толкова повече синхронният процес ще стане по-интензивен и ако евентуално пъддържаш енергията си висока, това състояние на съзнателна будност ще стане преобладаващото ти отношение към живота. В легендите се казва, че молитвеното разгръщане евентуално ще се превърне в наша втора природа. Ние ще настройваме себе си молитвено сутрин по същия рутинен начин, както се обличаме. Това е състояние, към което се стремим, състояние на съзнанието, при което позитивните очаквания стават постоянни.
Той спря да говори и ме изгледа за момент.
— Когато си чул към теб да приближава някаква кола, ти веднага си бил обладан от страх. Хората в колата са усетили присъствието ти и са разбрали, че трябва да спрат, макар че не са знаели защо. Но когато ти си се уплашил, смятайки, че те може би са врагове, полето ти се е свило и не е могло да им въздейства. Техните полета вероятно са уловили това и са си помислили, че може би нещо не е както трябва, тъй че са потеглили.