Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Точно в този момент един голям камион премина и спря точно пред мен, като ми препречи възможността да наблюдавам поста. Малко по-късно синя полицейска кола тойота, карана от друг русокос човек, приближи и спря близо до камиона. Следващото, което чух, бе висок говор и викове на китайски. Колата като че ли се опитваше да даде заден ход и да обърне, но войниците я заобиколиха. Въпреки че видимостта ми беше блокирана, аз чувах гневните викове на китайците, сред които до мен достигаха и плахите молби на английски с някакъв холандски акцент:
— Не, моля ви — чуваше се гласът. — Извинявайте, аз съм турист. Погледнете, имам специално разрешително да карам по този път.
Още една кола приближи. Сърцето ми силно тупаше. Това беше същият началник китаец, който огледа по-рано ресторанта. Още повече се сниших под седалката, опитвайки се да се скрия, докато той мина покрай мен.
— Дайте ми докумнентите си — обърна се той към холандеца на съвършен английски.
Вслушах се и забелязах, че нещо вдясно от мен се движи. Надникнах през отсрещното стъкло, за да видя какво е. Пътят, който извеждаше към къщата, ми се стори облян в топла лъчиста светлина, същата светлина, която бях наблюдавал, когато двамата с Ин избягахме от Ласа. Дакините.
Джипът можеше да кара по инерция, тъй че аз трябваше само бавно да го подкарам надясно и надолу по този път. Едва дишах, когато минах покрай къщата и поех през тревата към следващата улица, след което свих наляво. След една миля отново свих наляво, насочвайки се северно от града по една странична улица, по която бях минавал преди. Десет минути по-късно се озовах обратно при високите скални възвишения, размисляйки какво да правя. Надолу по пътя от западната страна чух, че още един гарван изграчи. Мигновено реших да се насоча в тази посока по пътя, по който можех да поема още преди. Той извеждаше нагоре по стръмна височина, минаваше от отвъдната страна на хълма и след това се спускаше към една камениста равнина. Пътувах няколко часа, докато следобедното слънце постепенно започна да залязва. Никъде не се виждаха нито коли, нито хора и почти нямаше къщи. След около половин час се стъмни съвсем и аз започнах да мисля как да намеря място, където да спра и да пренощувам, когато обърнах внимание на тесен каменлив път вдясно. Забавих джипа и огледах пътя отблизо. Имаше нещо от едната му страна. Приличаше на някаква дреха.
Спрях джипа и го осветих с фенерче през стъклото. Това беше анорак. Моят анорак. Онзи, който остана в ресторанта малко преди да влязат китайците. Усмихнах се. Изгасих фенерчето. Сигурно Ин бе сложил тук моя анорак. Излязох от джипа, взех го и потеглих нагоре по тесния път с изключени фарове.
Пътят извеждаше около половин миля със слаб наклон нагоре до една малка къща с плевня. Карах много предпазливо. Няколко кози ме изгледаха иззад оградата. На портала на къщата забелязах мъж, който седеше на малко столче без облегалка. Спрях джипа и той се изправи. Разбрах поздрава му. Беше Ин. Излязох от джипа и се втурнах към него. Той ме посрещна и силно ме прегърна усмихнат.
— Радвам се да те видя — каза той. — Нали ти казах, че ще получиш помощ?
— За малко не ме хванаха — отвърнах аз. — Ти как се добра дотук?
Лицето му отново стана напрегнато.
— Жените в ресторанта са много умели. Те видяха китайските служители и ме скриха в пещта. Никой не се сети да погледне там.
— А какво смяташ, че ще стане с тези жени? — попитах аз.
Той отвърна на погледа ми, но дълго време нищо не каза.
— Не зная — отвърна. — Мнозина плащат висока цена, когато ни помагат.
Той извърна поглед и посочи към джипа.
— Помогни ми да внесем малко храна и да си направим нещо за ядене.
Докато Ин палеше огъня, той ми обясни, че след като полицията напуснала, той се върнал в дома на приятелите си и те предложили да остане в тяхната стара къщичка, докато те му потърсят някаква кола.
— Знаех, че ти може да бъдеш обзет от страх и да се опитваш да се върнеш обратно в Ласа — добави Ин. — Но знаех също и че ако решиш да продължиш това пътуване, евентуално ще се опиташ да се насочиш на северозапад отново. Това бе единственият път, по който можеш да тръгнеш, затова ти оставих анорака там, надявайки се да го видиш ти, а не войниците.
— Поел си голям риск — казах аз.
Той кимна, докато слагаше зеленчуците в тежка котелка, пълна с няколко инча вода. После я окачи на метална кука над огъня, докато заври. Пламъците обгърнаха дъното на котелката.
Това, че видях отново Ин, донякъде ме освободи от страха и ние седнахме на старите прашни столове край огъня. Аз казах: