Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Те и двамата останаха шокирани. Не можеха да повярват, че сме приближили към техния лагер по такъв начин. Но жената постепенно като че ли разбра, че не ги заплашваме с нищо и ни предложи място да седнем край огъня.
— Не познаваме Уилсън Джеймс — отвърна тя. — Но сме тук, за да се срещнем с един човек, който го познава. Чувала съм го да споменава името му.
Спътникът й кимна, макар че изглеждаше много напрегнат.
— Надявам се, че Джейкъб ще успее да ни намери. Вече закъкнява с часове.
Смятах да му кажа, че сме забелязали пътната полиция, паркирала не много далеч оттук, когато изразът на лицето на мъжа се промени. Той гледаше вкаменен. Погледът му бе прикован към нещо зад мене. Обърнах се веднага. Мястото, където бяхме оставили колите, беше направо претъпкано с други коли. Светеха фарове и се чуваха десетки хора, които говореха на китайски и приближаваха към нас.
Мъжът скочи на крака и изгаси бързо огъня. Грабна няколко торби и побягна заедно с жената.
— Моля ви — викна Ин, опитвайки се да ги догони. Само за няколко минути те изчезнаха в мрака. Най-сетне Ин се предаде. Зад нас светлините приближаваха все повече и ние се скрихме край реката.
— Струва ми се, че мога да заобиколя и да намеря пътя обратно към нашия джип — каза Ин. — Ако имаме късмет и още не са го открили. Ти тръгни на север нагоре по течението и върви около миля. Опитай се да се отдалечиш. Ще откриеш там друг път, който стига до края на реката. Слушай внимателно да чуеш шума от джипа и аз ще мина и ще те взема.
— Защо да не дойда с теб? — попитах аз.
— Защото е прекалено опасно. Един човек би могъл да се промъкне, но двама ще бъдат забелязани непременно.
Аз неохотно се съгласих и тръгнах през скалите и огромните камънаци на лунната светлина. Използвах фенерчето си, само когато това бе абсолютно необходимо. Знаех, че планът на Ин бе прекалено рискован, но като че ли това беше единственият ни шанс. Питах се какво ли щяхме да разберем, ако имахме възможност да поговорим с двамата холандци или ако бяхме срещнали онзи другия човек, когото очакваха. След около десет минути спрях, за да почина. Беше ми студено и бях много уморен.
Чух някакъв шум пред себе си. Напрегнах се, за да чуя по-добре. Някой определено вървеше насам. Сигурно са холандците, помислих си аз. Бавно се приближих, докато най-сетне разбрах откъде идва шумът. На двайсетина фута встрани от мен забелязах силует на мъж. Знаех, че трябва да кажа нещо или да рискувам да го изпусна от очи.
— Халандец ли си? — промълвих аз, като си мислех, че това може би е мъжът, когото двойката холандци очакваха да срещнат. Той застина на място и нищо не каза, затова аз повторих въпроса си. Звучеше глупаво, но си помислих, че може би ще получа някакъв отговор.
— Кой е? — запита мъжът отсреща.
— Аз съм американец — отвърнах аз. — Преди малко се срещнах с твоите приятели.
Той се обърна и ме изгледа, докато аз с усилие се промъквах през скалите, за да стигна до него. Това беше млад човек, може би двайсет и пет годишен и изглеждаше доста уплашен.
— Къде си се срещнал с приятелите ми? — попита той, а гласът му трепереше.
Както ме гледаше, долових колко много е уплашен. Самият аз бях разтьрсен от страх и с усилие успях да запазя самообладание.
— По-надолу по течението на реката — отвърнах. — Казаха, че те чакат.
— А китайците бяха ли там? — попита той.
— Да, но мисля, че приятелите ти успяха да избягат. Той като че ли още повече се уплаши.
— Казаха ни, че познаваш един човек, когото търся, Уилсън Джеймс — бързо споменах аз. Той отстъпи назад.
— Трябва веднага да изчезвам оттук — каза и се обърна да тръгне.
— Виждал съм те и преди — споменах аз. — Бяха те задържали на един пътен пост край Жонгба.
— Да — отвърна той. — И ти ли си бил там?
— Бях зад тебе сред колите. Разпитваше те някакъв китайски служител.
— Точно така — отвърна той и нервно се огледа във всички посоки.
— Ами Уил? — попитах аз, като с всички сили се стремях да запазя самообладание — Уилсън Джеймс. Познаваш ли го? Той споменал ли ти е нещо за вратата към Шамбала?
Младият мъж нищо не отговори. Очите му бяха се изцъклили от страх. Обърна се и побягна през камънаците нагоре срещу течението на потока. Известно време тичах след него, но той скоро изчезна от погледа ми в мрака. Най-сетне се отказах и погледнах назад към мястото, където камионетката и нашият джип бяха паркирани. Все още там имаше светлини и до мен долитаха приглушени гласове.
Обърнах се и отново поех на север, като си давах ясно сметка, че бях пропилял шанса си. Не можах да получа от него никаква информация. Опитах се да се примиря с този неуспех. По-важно сега беше да намеря Ин и самият аз да се опитам да избягам. Намерих предишния път и само след няколко минути чух съвсем слаб шум от нашата джипка.