Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Онова, което той говореше, изглеждаше невероятно, но аз чувствах, че е истина.
— Разкажи ми повече за това как нашите полета въздействат върху хората — казах аз.
Той поклати глава.
— Ти все избързваш. Въздействието на нашите полета върху останалите хора е Третото проникновение. Засега просто се концентрирай върху това да настроиш полето си към синхронния процес и да не позволяваш на страха да обсеби съзнанието ти. У теб има склонност да очакваш най-лошото. Спомни си, че когато бяхме на път за лама Ригден, аз те оставих сам и ти видя група бегълци, които щяха да те заведат право в манастира на ламата, но само ако ги беше заговорил. Но вместо това ти си помисли, че могат да те предадат и изпусна тази възможност за синхронност. Това негативно мислене е станало модел за теб.
Аз само го изгледах. Чувствах се много уморен. Той се усмихна и не спомена нищо повече за моите грешки. Поговорихме си за Тибет през останалата част от вечерта. Излязохме за малко да погледаме звездите. Небето бе ясно и ставаше малко хладно. Над нас бяха най-ярките звезди, които някога съм виждал и аз споделих това с Ин.
— Разбира се, че ще бъдат ярки — каза той. — Ти се намираш на покрива на света.
На сутринта спах до късно. След това направих поредица от Тай чи движения заедно с Ин. Чакахме, колкото можахме, да се появят приятелите на Ин, но те не дойдоха. Разбрахме, че трябва да рискуваме и да тръгнем в края на краищата с една кола. Натоварихме джипа и потеглихме на обяд.
— Сигурно нещо е станало — каза Ин, като погледна през рамо към мен. Опитваше се да бъде силен, но бях сигурен, че е много обезпокоен. Заизкачвахме се нагоре по главния път, минавайки през гъста мъгла, която бе покрила по-голямата част от пейзажа и ни скриваше изгледа към планините.
— На китайците ще им бъде трудно да ни видят сред тази мъгла — забеляза Ин.
— Много добре — казах аз.
Питах се как ли китайците са разбрали, че сме в ресторанта край Жонгба и попитах Ин какво мисли за това.
— Сигурен съм, че грешката беше моя — каза той. — Казах ти, че изпитвам прекалено силен гняв и страх по отношение на тях. Сигурен съм, че моето молитвено поле ги е предизвикало.
Изгледах го. Това вече беше твърде много.
— Да не би да твърдиш, че понеже си изпитвал страх, енергията ти по някакъв начин се е излъчила и е привлякла китайците по следите ни? — попитах аз.
— Не, не само моят страх е причината. Всички ние изпитваме някакъв общ страх. Нямах предвид това. Говоря, че си позволих да изпусна от контрол мислите си и умът ми се отдаде на страховити представи за това какво би могло да се случи, какво биха могли да сторят китайците. Виждал съм ги толкова дълго време как действат в Тибет, познавам техните методи, зная как могат да потиснат хората, въздействайки върху психиката им, внушавайки им страх. Позволих си да си представя мислено как ни преследват, представих си това за миг и не противопоставих нищо на тази мислена представа. Трябваше да се овладея. Трябваше да си изградя визуална представа, че вече не са така враждебно настроени към нас и после да съсредоточа всички свои очаквания в тази посока. Не моят страх ги привлече към нас, аз просто се оставих на потока на мислите си и си позволих специфичен мисловен образ, специфично очакване, че те ще ни нападнат. В това се състоеше проблемът. Ако човек задържи една негативна представа достатъчно дълго, тя може евентуално да се осъществи на практика. Цялата тази идея все още ме изпълваше със страх и удивление. Дали в това имаше нещо вярно? В продължение на дълго време бях наблюдавал, че хората, които се страхуват от нещо специално — например, че могат да ограбят дома им или да заболеят от нещо, или да загубят любим човек — често преживяват нещо подобно в живота си. Дали това беше резултат от процеса, който Ин описваше? Спомних си изпълнената със страх представа, която ми мина през съзнанието в Жонгба, когато Ин тръгна да търси някой, който да ни придружи. Бях си представял, че съм сам в джипа и че карам насам-натам напълно изгубен, което в края на краищата действително се случи. Студени тръпки ме побиха. Бях направил същата грешка, каквато и Ин.
— Нима искаш да кажеш, че всичко отрицателно, което ни се случва, е резултат на собствените ни мисли, така ли? — попитах аз.
Той се навъси.