Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Ще водим Дъдли в болница — изръмжа вуйчо Върнън. — Трябва да му махнат тая пуста опашка преди да постъпи в „Смелтингс“.
На другата сутрин Хари се събуди в пет часа, прекалено развълнуван и нервен, за да може да заспи отново. Стана и си обу джинсите, защото не искаше да отиде на гарата с магьосническите си одежди — смяташе да се преоблече във влака. Провери още веднъж списъка си от „Хогуортс“, за да е сигурен, че има всичко, от което се нуждае. Увери се, че Хедуиг е добре затворена в кафеза си, и след това тръгна из стаята, изчаквайки семейство Дърсли да станат. Два часа по-късно огромният, тежък куфар на Хари беше натоварен в колата на семейство Дърсли, леля Петуния бе придумала Дъдли да седне до Хари и те потеглиха.
Стигнаха до гара Кингс Крос в девет и половина. Вуйчо Върнън стовари куфара на Хари върху една количка и почна да я бута вместо него. Хари тъкмо си мислеше, че това е особено мило, когато вуйчо Върнън се закова на място срещу пероните със злобна усмивка на лицето.
— Ето на, момче. Перон девет… перон десет. Твоят перон би трябвало да е някъде по средата, ама май не са го построили още, какво ще кажеш?
Беше съвършено прав, разбира се. Над единия перон висеше голям пластмасов номер девет, над съседния — голям пластмасов номер десет, а по средата — нищо.
— Успешен срок! — каза вуйчо Върнън с още по-злобна усмивка.
Тръгна си, без да продума повече. Хари се обърна и видя как семейство Дърсли си заминават. И тримата се смееха. Устата на Хари пресъхна. Какво, за бога, щеше да прави? Започваше да привлича много странни погледи заради Хедуиг. Трябваше да попита някого.
Спря един минаващ пазач, но не посмя да попита за перон Девет и три четвърти. Пазачът никога не беше чувал за „Хогуортс“ и когато Хари не можа дори да му каже в коя част на страната се намира, онзи взе да се дразни, като че ли Хари нарочно се правеше на глупав. С отчаяние Хари го попита за влака, който тръгва в единайсет часа, но пазачът отговори, че такъв няма. В края на краищата пазачът си тръгна, като си мърмореше нещо за хората, които само губят времето на другите. Сега Хари се мъчеше усилено да не изпадне в паника. Според големия часовник над таблото за пристигащите влакове му оставаха десет минути, за да се качи на този за „Хогуортс“, а той нямаше представа как да го стори! Беше зарязан посред гарата с един куфар, който едва можеше да повдигне, с джоб, пълен с магьоснически пари, и с голямата сова.
Хагрид вероятно беше забравил да му каже нещо, което трябваше да направи, като например да чукне по третата тухла вляво, за да влезе в улица „Диагон-али“. Чудеше се дали да не извади магическата си пръчка и да почне да чука по билетния автомат между девети и десети перон.
В този миг точно зад него мина група хора и той дочу няколко думи от разговора им:
— …претъпкано с мъгъли, разбира се…
Хари се обърна. Казала го беше пълна жена, която говореше на четири момчета с огненочервени коси. Всяко от тях буташе пред себе си по един куфар като този на Хари и… те също имаха сови.
С разтуптяно сърце Хари взе да тика количката си подир тях. Те спряха и той също — достатъчно близо, за да чуе разговора им.
— Кой е номерът на перона? — попита майката на момчетата.
— Девет и три четвърти — изписука едно момиченце, също червенокосо, което я държеше за ръката. — Мамо, не може ли и аз да отида…
— Още не си дораснала, Джини, мълчи сега. Хайде, Пърси, ти върви пръв.
Момчето, което изглеждаше най-голямо, тръгна към девети и десети перон. Хари наблюдаваше, като внимаваше да не примигне, за да не изтърве нещо. Но тъкмо когато момчето достигна границата между двата перона, голяма група туристи плъпнаха пред него и докато се махна и последната раница, момчето беше изчезнало.
— Фред, твой ред е — каза пълната жена.
— Не съм Фред, а съм Джордж — рече момчето. — Жено, чудя се как може да се наричаш наша майка? Не можеш ли да различиш, че съм Джордж?
— Извинявай, Джордж, миличък!
— Само се пошегувах, аз съм Фред — каза момчето и тръгна.
Близнакът му извика след него да побърза и той явно беше бързал, защото секунда по-късно бе изчезнал. Но как го беше направил?
Сега третият брат тръгна забързано към билетната бариера… почти я достигна… и после изведнъж го нямаше никъде.
Нямаше какво друго да се прави.
— Извинете! — обърна се Хари към пълната жена.
— Здравей, моето момче! — откликна тя. — За пръв път ли отиваш в „Хогуортс“? Рон също е нов.
Тя посочи последния, най-малкия от своите синове. Беше висок и слаб като върлина, с лунички, големи ръце и крака и дълъг нос.
— Да — отговори Хари — Работата е там, че не знам как да…