Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Много сте прав, сър. Е, тогава, по-добре да си вървя. Довиждане и на вас, мадам — Добс дари Хариет с още един от учтивите си поклони и се измъкна от пещерата.
Хариет изгледа как той се отдалечава.
— Е, определено си отдъхнах. Трябва да призная, че съм много доволна от скоростта, с която действате. Чудесно се справяте, милорд. Но ми се щеше да се консултирате с мен.
— Рядко се консултирам с когото и да е, госпожице Поумрой. Предпочитам да действам сам.
— Разбирам — Хариет свъси вежди, но май нямаше смисъл да спори с него по въпроса за авторитарните му методи. Планът бе задействан и изглеждаше достатъчно подходящ. Трябваше да е доволна. — Предполагам, че е най-добре да си тръгна, преди да усетят у дома, че ме няма.
Гидиън се надвеси над нея застрашително, препречвайки пътя към изхода на пещерата.
— Един момент, госпожице Поумрой. Искам да си изясним едно нещо, преди да ви позволя да се приберете у дома.
— Да, милорд?
— Трябва да стоите далеч от тези пещери, докато си свършим работата — Гидиън говореше през зъби, наблягайки на всяка дума. — Повече няма да ви го повтарям. Разбрахте ли?
Хариет примигна.
— Да, естествено, разбрах. Само че, милорд, аз не съм дете. Напълно способна съм да бъда предпазлива, когато се налага.
— Предпазлива? Нима наричате това предпазливост? Да слезете призори на брега, за да преследвате непознат мъж в тази пещера? Това не е предпазлива постъпка, това е постъпката на малка безумна глупачка.
— Не съм глупачка — извика Хариет ядосана. — Предположих, че господин Добс е някакъв колекционер, а и той се бе запътил право към пещерите ми.
— Е, но сгрешихте, нали? Въобще не беше колекционер. Също толкова вероятно бе да е един от крадците, изпратен тук да нагледа плячката.
— Казах ви, крадците никога не идват през деня. Освен това ще съм ви много благодарна, ако престанете да ми крещите, милорд. Аз съм тази, която ви предупреди какво става тук, помните ли? Преди всичко аз съм тази, която откри крадците. Трябва да ме считате, ако не за друго, то поне за партньор в тази работа. Аз просто се опитвам да спася вкаменелостите си.
— Да вървят по дяволите вашите вкаменелости. Само за това ли сте способна да мислите, госпожице Поумрой?
— Общо казано, да — изсъска Хариет.
— Ами репутацията ви? Не ви ли е хрумвало какво ще се случи, ако продължавате да се мотаете наоколо и да преследвате крадци и полицаи и всякакви други непознати, които се навъртат около брега? Нима не давате и пет пари за онова, което ще си помислят хората, ако открият с какво се занимавате по всяко време на деня и нощта?
Хариет вече наистина бе вбесена. Не беше свикнала друг, освен леля й Ефи, да й чете конско, а и отдавна се бе научила да пренебрегва нейните съвети. Но с Гидиън беше различно. Беше невъзможно просто да го пренебрегне, когато се извисява над нея по този начин и ръмжи насреща й.
— Не се интересувам какво ще кажат хората — заяви Хариет. — Не се интересувам особено от репутацията си. Нямам причина да съм загрижена за нея, тъй като нямам намерение да се омъжвам.
Очите на Гидиън блестяха в мрака.
— Каква глупачка сте! Нима мислите, че единственото нещо, което рискувате, е предложение за брак, което така и така не желаете?
— Да.
— Грешите — голямата му длан се обви около врата й, като повдигна брадичката й така, че тя бе принудена да го гледа право в очите. — Нямате представа какво рискувате. Не знаете какво означава да изгубите репутацията си и честта си. Ако знаехте, не бихте говорили такива глупости.
Хариет долови свирепата болка в гласа му и гневът й се стопи. Внезапно разбра, че думите извират от дълбините на душата му, където тежеше собственият му горчив опит.
— Милорд, нямах намерение да намеквам, че честта на човек е без значение. Просто имах предвид, че не ме интересува какво казват другите за нея.
— Значи наистина сте глупачка — изсъска той. — Трябва ли да ви обяснявам какво значи целият свят да вярва, че нямате чест? Да разкъсат на парченца репутацията ви? Да знаете, че всички, включително и семейството ви, ви смятат недостоен дори да носите благородническа титла?
— О, Гидиън — Хариет нежно докосна ръката му.
— Трябва ли да ви казвам как се чувства човек, когато влезе в балната зала и знае, че всички присъстващи започват да си шепнат за миналото му? Можете ли да си представите какво е, когато изиграете ръката си на карти в собствения си клуб и случайно спечелите, да се чудите дали някой няма да ви обвини зад гърба ви, че лъжете? В края на краищата един мъж, чиято чест е под съмнение, вероятно ще лъже и на карти, нали?