Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Наистина видях — увери го Хариет. — Не се сетих да взема и лампа, ето защо смятам да го причакам тук, когато се връща.
— И какво, по дяволите, смятахте да сторите, когато се появи?
Тя повдигна брадичка.
— Ще го уведомя, че имам изключителни права върху тези пещери, които се намират под вашите земи, сър. Смятам да го предупредя, че ако продължава да бракониерства тук, ще го арестувате.
Гидиън поклати глава с отвращение.
— Пак вашите проклети вкаменелости — явно смяташе да продължи в този дух, когато бе прекъснат от тихо подсвирване откъм тунела.
— Ето го — бързо рече Хариет. Тя се обърна и видя как някъде дълбоко в прохода мъждука светлина. — Чудесно, че сте тук, милорд. Така ще потвърдите, че няма право да тършува в тези пещери.
Човекът продължаваше да си подсвирква, като звукът се засили и светлината на лампата му стана по-ярка. Миг по-късно един дребен, сух човечец, облечен с дебело палто, шапка с ниско дъно и много износени обувки се появи от прохода. Това беше същият човек, който Хариет забеляза от прозореца си. Светлината на лампата му разкриваше неговото тясно, някак заострено лице и чифт очи като мъниста. Той се закова на мястото си, когато видя Гидиън и Хариет, застанали в началото на прохода.
— Добрутро, милорд. Виждам, че сте успели да пристигнете навреме. Не познавам хора от вашата класа, които да стават по-рано от обяд. О, виждам, че сте довели и една приятелка — дребният човек се поклони на Хариет изненадващо ниско. — Добрутро и на вас, мадам.
Хариет се намръщи.
— Кой сте вие, сър, и какво си мислите, че правите в моите пещери?
— Вашите пещери? — лицето на човечеца се разля в сплескана усмивка. — Не бях чувал, че нещата стоят точно така.
— Единствено аз имам право да работя в тези пещери — твърдо заяви Хариет. — Негова светлост ще ви обясни.
Гидиън отправи към Хариет ироничен поглед.
— Май наистина е добре да го направя, преди нещата да се объркат още повече. Госпожице Поумрой, позволете да ви представя господин Добс от полицията.
Хариет зяпна дребния човечец.
— Полицията? Вие сте полицай?
— Имам тази чест, мадам — Добс я удостои с още един дълбок поклон.
— Колко вълнуващо — Хариет стрелна с поглед Гидиън. — Значи вече планът е готов и в действие?
— С малко късмет ще заловим крадците още при следващото им появяване — Гидиън кимна към дребния човек. — Добс ще стои на пост през нощта край пещерите през следващите няколко седмици.
— Радвам се да чуя това — Хариет погледна Добс. — Мисля, че идват поне двама мъже, но понякога и трети човек придружава останалите. Ще успеете ли да се справите с толкова много престъпници, господин Добс?
— Ако се налага — отвърна Добс. — Но все пак очаквам известна помощ. Негова светлост и аз се споразумяхме за един сигнал. Когато забележа злодеите на брега, ще използвам фенер, с който ще подам сигнал от върха на скалите.
— Икономът ми и аз ще се редуваме да следим за сигнала всяка нощ, когато няма прилив, докато крадците бъдат заловени — обясни Гидиън. — Когато забележим сигнала на господин Добс, ще слезем на брега и ще се погрижим всичко да тръгне по план.
Хариет кимна одобрително.
— Струва ми се, че това е чудесен план. Точно толкова съобразен с обстоятелствата, колкото беше и моят.
— Благодаря — сухо отвърна Гидиън.
— Само че — продължи Хариет, — искам да ви предложа една малка поправка, ако може.
— Не — отсече Гидиън. — Не мисля, че е необходимо, благодаря. — Той погледна Добс. — Открихте ли пещерата, където са складирани предметите?
— Да, сър, успях да я намеря, като следвах малката ви скица. Много внушително количество плячка, наистина — очите на Добс заблестяха. — А и успях да разпозная доста от събраните предмети. Беше ни съобщено, че са изчезнали, та ние следяхме пазара за тях. Но нищо чудно, че не са се появили в града. Държали са ги тук, за да мине достатъчно време и всеки да ги забрави. Много хитро. Наистина, много хитро.
— Тъй като господин Добс ще получи награда, когато върне предметите на собствениците им — тихо рече Гидиън към Хариет, — можете да сте спокойна, че ще стои на пост изключително съвестно.
— Да, разбира се — Хариет се усмихна на Добс. — Знаете ли, господин Добс, никога през живота си не съм виждала истински полицай. Бих искала да ви попитам за толкова много неща, свързани с работата ви.
Добс засия и си придаде важен вид, примесен с подобаваща доза скромност.
— О, разбира се, мадам. Питайте направо.
Гидиън вдигна ръка.
— Не сега. Добс, сигурен съм, че бихте искали да се отдалечите от околността колкото може по-скоро, особено след като се запознахте с терена. Няма смисъл да рискуваме. Нали не искаме някой да ви види да се навъртате тук.