Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Но до тогава, докато самоотричането се практикува заради духовното развитие, то е верният път. Но щом се издигне като догма, с него се злоупотребява. Човек трябва да бъде господар на живота си, той трябва да използва самоотричането, не то него. Така стоят нещата с всички добродетели. Когато добродетелите подчиняват живота на човека, те се превръщат в идоли, а не бива да се кланяме на идоли. Трябва да се кланяме на идеала, стоящ над идолите.
Разликата между воля, стремеж и желание
Волята е развитие на стремежа. Когато казваме, че нещо е станало в съответствие с божията воля, означава, че това е била заповед; това е бил стремеж, разгърнал се в действие. Когато стремежът се превърне в действие, той се превръща във воля, в заповед, в повеля.
Стремежът си остава стремеж до момента, до който е бездействен; той вече съществува, но още не е прораснал; пасивен е, като семенце, посадено в земята. Но в момента, когато семенцето се покаже над земята като растение и започне един активен процес на развитие, който го превръща във фиданка, тогава е проявена воля. Затова стремежът и волята са две различни названия на едно и също нещо, в първия случай то е в неразвито състояние, а във втория — в процес на неговото развитие.
Наричаме по-слабия или по-примитивен стадий на стремежа желание. Когато мисълта, че определена вещ е желана, още не се е оформила конкретно и ясно в нас, разумът не е взел определено решение, това е желание, фантазия. Ако малко се развие, става стремеж. То вече присъства в съзнанието постоянно, а не се разсейва като облак. Стремежът е нещо реално, но все още неосъществено, защото за да се осъществи, трябва да се разгърне.
На света има много хора, които твърдят, че през целия им живот ги следват неуспехи, а стремежите им никога не се осъществяват. Те лесно си въобразяват, че някакъв злонамерен дух им пречи, Бог е против тях; а може би звездите или нещо друго не позволява на техните желания да се изпълнят. Но в основата си това не е вярно. Първо, Бог иска същото, което желаем ние. Ако Бог би желал нещо по-различно от нашето желание, ние не бихме се кланяли на такъв Бог, защото винаги ще е против нас. А и няма никаква полза Бог да противодейства на стремежа на човека, както няма полза и от това, да се върви против желанието на Бога. Положението на планетите и звездите наистина може да пречи за осъществяване на нашите желания, нали казват че: „Човек предполага, Бог разполага“. В тази пословица Бог заема мястото на космическите сили, макар че в действителност Бог, в своето милосърдие и състрадание, никога не се стреми да противоречи на нашите желания. Не само Бог, дори добросърдечният човек не би се противопоставил на каквото и да е желание. Той би направил всичко възможно, за да помогне на това желание да се осъществи.
Всъщност, обикновено става така, че самият човек се оказва най-злия враг на собственото си желание. За това има много причини, едната от които е, че човек никога не е сигурен в онова, което иска. Сред сто души едва ли ще се намери един, който знае твърдо какво иска, останалите деветдесет и девет няма да са уверени. Днес им се струва, че желаят едно, а утре — друго, и желанието се разрушава и изчезва в съмненията на ума.
Има друг вид хора, онези, които са приели пасивно отношение към живота. Те казват, че да се желае нещо е грешно, макар че все пак не могат съвсем да се откажат от всякакви желания. Но в своето пасивно отношение решават, че нямат желания и се съпротивляват на всяко желание. Има четвърти вид хора — онези, които желаят нещо, но липсата на концентрация не им позволява да превърнат своите желания в стремежи, затова желанията им винаги си остават на примитивния стадии. И накрая, пети тип хора, способни да превърнат желанието в стремеж, но извършвайки това, те не предприемат следващата стъпка. Ето защо желанията на човека никога не се изпълняват, никога не достига кулминация, защото това се случва само тогава, когато стремежът се превърне във воля.
Този въпрос има изключително голямо значение в живота на всеки от нас. В този свят никой не може да живее без да желае нещо. Ако все пак се намери човек, който да няма нито едно желание, то той не би останал в света, защото ще поиска да избяга от тълпата; ще отиде в планината, далеч от хората и там ще се превърне в дърво или скала, за да съществува, защото да останеш жив и да нямаш желание е невъзможно.
В Гайян има фраза, която не всички могат да разберат: „Да потиснеш желание означава да пресечеш божествения импулс“. Тези, които разделят понятията божествен и невежествен, допускат голяма грешка, защото божествено е или всичко, или нищо. Единствената разлика е подобна на разликата между машината и инженера. Разумът на Бог работи и в същото това време инструментът, машината на Бога работи. Ето защо това, което възниква като желание, има за свой източник Бог и поради това е божествен импулс. В своето невежество набожният човек има лъжливо разбиране за нещата и превръща Бог в пленник на небето.