Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

8

Мос Джуниър Тейтъм, главният надзирател, и Джейк си говореха тихо в канцеларията на Ози, докато полицаи, помощници, затворници с облекчен режим и разни служители в затвора и полицейското се събираха в огромната, наблъскана с какви ли не пособия стая до канцеларията и неспокойно очакваха пристигането на новия арестант. Двама помощник-шерифи се взираха през транспарантите към репортерите и операторите, които чакаха на паркинга между сградата и шосето. Имаше телевизионни коли от Мемфис, Джаксън и Тюпълоу. На Мос това не му хареса, така че отиде при журналистите и им нареди да заемат друго място.

— Ще направите ли изявление? — извика един репортер.

— Да, когато преместите колите.

— Можете ли да кажете нещо за убийствата?

— Да, двама души са убити.

— Подробности?

— Никакви. Не бях там.

— Подозирате ли някого?

— Да.

— Кого?

— Ще отговоря, щом махнете колите.

Колите бяха преместени на мига, а камерите и микрофоните се скупчиха до тротоара. Мос сочеше и даваше разпореждания, докато накрая остана доволен и пристъпи към тълпата. Спокойно дъвчеше клечка за зъби, напъхал палци в предните гайки, точно под увисналия си корем.

— Кой го извърши?

— Арестуван ли е?

— Замесено ли е семейството на момичето?

— И двамата ли са мъртви?

Мос се засмя и поклати глава.

— Един по един. Да, имаме заподозрян. Арестуван е и всеки момент ще пристигне. Колите да стоят настрана, за да не пречат. Това е всичко. — Мос тръгна обратно към затвора, а те продължиха да викат след него. Той не им обърна внимание и влезе в претъпканата стая.

— Как е Луни? — попита.

— Пратър е с него в болницата. Добре е — отървал се е с лека рана в крака.

— Да, и с лек сърдечен пристъп — рече Мос с усмивка. Другите се засмяха.

— Идват! — извика някой и всички се скупчиха до прозорците. Колоната от сини светлини навлезе бавно в паркинга. Ози караше първата кола, до него седеше Карл Лий без белезници. Хейстингс се облягаше отзад и помаха на камерите, когато колата ги подмина, после продължиха през тълпата и завиха зад затвора, където Ози спря и тримата влязоха вътре. Карл Лий бе предаден на един пазач, а Ози тръгна по коридора към канцеларията си, където чакаше Джейк.

— Можеш да го видиш за минута, Джейк.

— Благодаря. Сигурен ли си, че той го е направил?

— Сигурен съм.

— Не е признал, нали?

— Не е, дума не е обелил. Мисля, че Лестър го е подготвил.

Влезе Мос.

— Ози, ония репортери искат да те видят. Казах им, че ще се покажеш след малко.

— Благодаря, Мос — въздъхна Ози.