Адвокати на защитата

Той я зяпна с отворена уста. Ву наистина го беше стреснала. Истината бе, че в протокола от разпита през онази нощ Андрю не бе споменал за никакво оръжие. Тя бе изчела почти всички свидетелски показания и стигнала до извода, че просто се е отървал от него. А сега ужасеното му лице потвърждаваше, че е отгатнала. Ръката на Андрю се стрелна към челото му.

— Откъде знаете това?

— Оттам, откъдето и полицията го знае, Андрю. Те знаят, че в стаята е имало оръжие след стрелбата и…

— Но как биха могли да го знаят?

— Казал им е съседът от горния етаж.

— Кой е той? Откъде знае за някакво оръжие?

— Името му е Хуан Саларко. Ченгетата са разговаряли с него. Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че той е човекът, който те е посочил в процедурата за разпознаване.

— Дори не познавам този тип.

Тя извади от една от папките си няколко ксерокопирани страници и му ги подаде.

— Искаш ли да прочетеш показанията му пред полицията или да ти преразкажа най-главното? — Но това в действителност не беше въпрос и тя не изчака отговора.

— Той и жена му са чули изстрелите и веднага след това са те видели да излизаш…

— Видели са мен да излизам? Веднага след изстрелите?

Тя кимна.

— И двамата.

— Тогава значи лъжат. Няма начин да не лъжат.

Но тя вече бе успяла здравата да го уплаши и точно такава беше целта й. Време бе да атакува отново, да го накара да осъзнае колко отчаяно беше положението.

— Лъжат или не, факт е, че господин Саларко се е обадил на 911 от телефона в жилището на Муни — тя поглед на листовете пред себе си — точно шест минути и четирийсет секунди преди ти да позвъниш от същия телефон. И по-късно е казал на сержант Тейлър, че докато е говорил по телефона, е видял на масичката за кафе пистолет, който е липсвал, когато е дошла полицията.