Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Не много добре, страхувам се. Съдия Джонсън го задържа под стража.
— Не се учудвам. Става дума за убийство, все пак. В такива случаи обикновено налагат точно такава мярка.
— Знам, но се надявах, че може би предвид възрастта му и факта, че няма криминално минало, плюс парите на Хал Норт, ако бяха поискали да наеме частна охрана за Андрю… Както и да е, няма значение. Дори нямах шанс да изложа аргументите си. — Тя млъкна. — Джейсън Бранд, прокурорът, разигра страхотен театър. Мисля, че това оказа влияние.
— Как го приеха клиентите ти? Уволниха ли те?
Тя се подсмихна.
— Не още. Но всеки път, когато телефонът иззвъняваше, откакто се върнах, си мислех, че ще изхвърча.
— Благодаря, че го сподели — ухили се той. — И какво е положението сега?
— Ами — започна тя, — ако си послужим с поговорката всяко зло за добро, Андрю поне получи предупредителен сигнал. Задържането му в ареста го разтърси. Мислеше си, че Норт ще се погрижи за него, както винаги досега. Като разбра обаче какво става, ми даде възможност да му изложа някои неприятни истини.
— Като например?
— Като например доказателствата. — Ву изведнъж се оживи и се наведе напред на канапето. — Може би за първи път осъзна истински защо са го арестували. Започнах с факта, че на полицията й е известно, че е имало оръжие на местопрестъплението.
— Той не го ли знаеше вече?
Тя поклати глава.
— Мислеше, че се е отървал от пистолета, без да спомене за него пред никого. Както е и станало в действителност. Но за негово нещастие преди това го е видял един свидетел. Изненадах го с хипотезата какво трябва да е направил и той почти си призна. Да не говорим за още пет-шест извъртания и очебийни лъжи или пък за идентификацията.
— Той не знаеше ли, че са го идентифицирали?
— Не и подробностите. Но ми се струва, че когато го оставих, вече бе започнал да схваща картинката.
Харди се облегна на стола си.
— Това ли наричаш всяко зло за добро?
— Наистина е така — отвърна тя.
— Не искам да ти противореча, но за клиента обикновено не е добра новина, когато областният прокурор го заковава.
— Този път е.
— Защо смяташ така?
— Защото Андрю най-после разбра, че могат да го тикнат в затвора до живот.
— И това ли е добрата новина? Може би е въпрос на семантика — каза Харди. — Какво разбираш под „добре“.
— Но наистина е добре. Означава, че Андрю е на път да си признае.
— Надявам се от все сърце, още повече, че вече сключи такова споразумение с Боскачи. На мен пък не ми се вярваше, нали? Не допусках, че Боскачи ще го обяви за непълнолетен. — Харди подъвка вътрешната страна на бузата си и добави замислено: — Макар все още да не мога да си обясня защо се съгласи.
Ву подви крак под себе си на канапето.
— Защото всичко се свежда до сметки. Обществеността обича произнасянето на присъди. Джакман се стреми да бъде преизбран. Ако Андрю признае, Джакман ще се сдобие не с една, а с две присъди за убийство, при това без да се налага да води продължителен и объркан процес срещу предизвикващ съчувствие непълнолетен обвиняем с втори баща, тъпкан с пари и с дебели връзки с медиите. Вие бихте постъпили по същия начин.
— Може би, но това се отнася до мен. А аз съм пословично мекосърдечен.
— Точно така. Все пак припомних на Алън колко е трудно да се извоюва присъда, какви са нашите съдебни заседатели тук, в Сан Франциско, и тем подобни. Казах му, че дори е възможно някой ден в бъдеще Норт да му изрази благодарността си във финикийски знаци, задето е спестил на сина му петдесет години в дранголника — изобщо, преувеличих малко.
— Надявам се наистина да е малко — рече Харди.
Ву разтърси рамене.
— Така или иначе не смятам, че Алън ми повярва изцяло. Но прие факта, че този младеж е извършил престъпление от страст. Когато навърши двайсет и пет, Андрю ще е съвсем различен човек, рехабилитиран от системата за непълнолетни, вместо закоравял от лежането сред възрастни престъпници. И така нататък.
— С други думи, разказала си му играта.
— Може би леко преиграх. Но случаят е толкова класически, че се нуждае от малко морално украсяване.
— Никога не е излишно — Харди отпи от минералната си вода. Остави бутилката на бюрото, вдиша дълбоко и издиша. Настъпи продължително мълчание. Капаците на прозорците не бяха спуснати и изведнъж сноп лъчи на вечерното слънце озари ярко стаята в контраст с приглушеното й осветление. Най-после Харди проговори:
— Бас ловя, че се досещаш какво се върти в ума ми.
Лицето на Ву се изопна от напрежение, но отвърна достатъчно уверено:
— Утре сутринта първата ми работа ще е да се видя с Андрю и да затегна възела. Вярвайте ми, още днес беше узрял. Той разбира.