Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

Господин Мейпъл обича госпожа Мейпъл. Много често, в съботните следобеди, той изживява трудни периоди, когато е изправен пред невъзможността да свали поглед от нея, обсебен „от абсурдното убеждение, че под извивката на нейния твърд корем е скрито безценно и много уязвимо съкровище, поверено на неговите грижи. Той не може да й се насити да я докосва. Гледката на нейното тяло, облечено в черно, надупчено от бримки трико, усукано в някое от упражненията по йога, така стяга сърцето му, че едва си поема дъх. Нейното движение, докато изсипва утайката от шише бяло вино в саксията на едно мушкато, му се струва безконечно, като уловен от четката миг вечна светлина върху платното на Вермеер23. Нощем той се опитва да я притисне към себе си, да прилепи заспалото й тяло до гърдите си като здраво стиснати една в друга десници, сякаш ако не го стори, ще загине. Той не може да спи в това положение, но въпреки това остава така, дълго след като дишането й е станало, равномерно и съзнанието й е потънало в забвение. Може ли любовта да бъде дефинирана простичко като например отказване от сън? Той, също така, обича Пенелъпи Фогел — една чудата дребничка секретарка от неговата служба, която сега се възстановява от трагично завършила история с един антигуанец. Влюбен е и в спомените си за шест-седем други жени, започвайки с една седемгодишна палавница от детството му, която обичала да му отмъква шапката. А също така е наполовина влюбен в смъртта. Освен това, изглежда, че той обича — може би единствен сред нацията — президента Джонсън, който въобще си няма и представа за неговото, съществувание. В същия контекст Ричард обожава луната. Той разпалено изследва всяка нейна фотография, заснета откъм непривлекателната й страна.