Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

9. Разюзданият Ерос

Къщата на семейство Мейпъл е пълна с любов. Шестгодишното дребосъче Бийн обича кучето Хекуба. Осемгодишният Джон, загадъчно създание с ангелско лице, който все още не може да кара колело или да разпознава часовника, е влюбен в своите пълзящи гадинки, в картичките си с чудовища, в динозаврите си и в издяланата от абанос фигурка на носорог от Кения. След училище той прекарва с часове в стаята си, удобно настанен сред тези неща, пренареждайки ги, наслаждавайки им се тайничко, тананикайки си. Момчето изпитва болка, само когато по-големият му брат — Ричард младши, злобно прониква в неговата обител и разкъсва плацентата на неговото съзерцание. Ричард е влюбен в живота, във всичко, наречено „природа“, в Карл Ястржемски, Бейб Парели, „Бостънските мечки“, „Бийтълс“, и в онова палаво видение, което всяка сутрин с гребен в ръка, го наблюдава внимателно от огледалото с блеснали очи, сложило си мустаци от паста за зъби. Той получава странни, предизвикателни бележки от момичетата — „Дики Мейпъл, престани да ме зяпаш“, които донася от училище вкъщи, небрежно смачкани заедно с учебниците му по правопис и медицинския картон за профилактичен преглед. Неговите чувства към младата госпожа Брайс, която преподава на тяхната група петокласници с непроницаемо спокойствие и студийна дикция на стюардеса, са толкова потайни, че дори изглеждат подозрителни. Почти със сигурност той обича и винаги дълбоко е обичал своята по-голяма сестра Джудит. Наближавайки тринайсет, тя сдържа страстите си с невероятно усилие, дори и пред риска от кръвосмешение. Голяма и самомнителна, тя се изпречва пред погледа му, скривайки екрана на телевизора, говори високо, докато той слуша „Бийтълс“, заяжда се и думка, непрекъснато бомбардирана и изнервяна от мощни лъчи, идващи някъде отвън. Тя виси с часове до ъгъла, където живее господин Аант, нейният учител по история. По стените в стаята си лепи портретите на „Мънкис“22, целува с езиче майка си за лека нощ, изживява терзанията на безсънните нощи, отдава се на безконечни, продължаващи до пълно премаляване боричкания с кучето на дивана. Хекуба — стерилизирана златиста кучка, препуска от стая в стая с прилепнали уши и развята опашка, сякаш тормозена от бълхи или от сърбеж за обожание, докато накрая не налита на котките, които не я обичат, и предавайки се доброволно, се пльосва изтощена на линолеума в кухнята, където заспива. Котките — Естер и Ишуа, се лижат една друга и ядат от обща паничка. И двете са от едно и също котило. Естер, майка на повече от трийсетина котенца, приличащи най-вече на брат й, но с подчертано отсъствие на черното, което само по себе си отхвърля като несъстоятелни настойчивите вопли на един съседски котак, е хваната „в крачка“. Ишуа, останал все още неизловен — може би от прекалена сантименталност, сега е принуден да излиза от къщата в търсене на блаженството, което до скоро е било чисто домашно занимание. Той се връща целия издран и изпохапан. Естер му лиже раните, докато той — зашеметен, седи облегнат на хладилника. Дори и мъркането му е опърпано. Жално обаждайки се за вечерята си, те стоят като статуетки за подпиране на книги, дискретно опрели гръб една в друга, подобно на препатила, стара семейна двойка, чакаща социалните си помощи за безработни. Най-неочаквано човек разбира, че Ишуа все още обича Естер, докато тя просто го приема и разбира. Всъщност Естер изглежда изпълнена с презрение към неговото чисто формално ухажване. Не е ли озадачена тя от неочаквано откритата хирургическа намеса, лишила го от всичко онова, което, до неотдавна, го е привличало толкова силно? По-скоро неговата квадратна, глава на котак изглежда озадачена, отколкото нейната женствена триъгълна. Децата също усещат, че има разлика. Сега, след като Естер е безплодна, Бийн и Джон са по-гальовни към Ишуа. Може би смътно чувстват, че тя ги е лишила от едно чудо, от вълшебната поява на нейните котенца на всеки шест месеца, от милите мокри, миниатюрни животинки, мърдащи безпомощно с краченца. Сякаш за да демонстрира своята зрялост от възмъжаването и справедливо проявено съчувствие, Ричард младши предлага двете котки да бъдат милвани по равно. Джудит твърди, че ги мрази и двете. Дошъл е нейния ред да им приготви вечерята, но се отвращава от миризмата на конско месо. Тя обича конете — поне в представите си.