Създания от светлина и мрак [bg]

— Може би мислиш, че си се избавила — крещи Изис, — в отговор на твоите сквернословия! Грешиш, обаче! Знам, че сега не трябва да те убивам, но ще направя нещо много по-страшно. Ще ти дам дар, събрал цялата нечовешка мъдрост и човешкия срам. Защото съм научила, че идвам в Блис, за да открия нещо, а отмъщението е задължително! Ела при мен в колесницата! Бързо! Този свят може скоро да престане да съществува, тъй като Генералът не е победил твоя любовник! Да върви по дяволите!

Вцепенените мускули на Мегра бавно се подчиняват на заповедта и тя се качва в колесницата. Червената магьосница застава до нея, после оправя воала си. В далечината някакъв зелен великан крещи силно на вятъра думи, които не могат да бъдат чути. Пърхащи отломъци от всякакви неща се въртят на едно място в огромна вихрушка, която се движи из мястото на панаира. Всяко нещо губи очертанията си, удвоява се, утроява се, като някои изображения изчезват, а други се запазват. В земята се появяват цепнатини и пукнатини. В далечината се срива някакъв град. Малкото духче се гуши в наметалото на вещицата с вик, застинал на устните. Сумракът е разкъсан, нощта се спуска като гръм и всички цветове се скриват в тъмните места, където се се виждат никакви цветове. Изис повдига юздите, червени пламъци отскачат в колесницата, без да изгарят нищо, и се събират в сърцето на един рубин или яйце на феникс; не се долавя никакво усещане за движение или звук от преминаване, както и никакъв друг звук; внезапно светът, наричан Блис, с всички връхлетели го беди, с целия хаос и мора — собственото му изцеление, остава да лежи много далече от тях, подобно на отвора на огромен кладенец, в който те летят надолу, а звездите се разлитат като пръски покрай тях.