Създания от светлина и мрак [bg]

Мегра се обръща и вижда гледка, каквато никога досега не се е изпречвала пред нейния поглед.

Спряла е червена колесница с празни хамути, по която все още тлее небесен прах. Колелата й са оставили дълбоки следи в земята на разстояние от около три метра. По-нататък не се виждат следи. В каляската стои изправена фигура на висока жена, загърната с наметало с воал. Кичур от косата й е увиснал надолу, а цветът му е кървав. Нейната дясна ръка, червена почти колкото ноктите й, държи поводи, с които не е привързано нищо пред колесницата. Хвъркатото нещо с нечленоразделните си звуци, което Мегра удари преди малко, сега стои на рамото на тази жена; кожените му крила са сгънати и не се виждат, а голата му опашка помръдва.

— Мегра от Калган — разнася се глас, който сякаш я удря като ръкавица, украсена със скъпоценни камъни, — ти дойде при мен, както бях пожелала.

При тези думи от колесницата се вдига лека мъгла, която се вие около червената жена.

Мегра потръпва, сякаш парченце черен лед, който лежи между звездите, докосва сърцето й.

— Коя сте вие? — пита тя.

— Наричат ме Изис, Майката на Праха.

— Защо ме търсите, лейди? Не ви познавам, а за вас знам само това, което казва легендата.

Изис се изсмива, а Мегра се пресяга към един метален прът, който подпира шатрата вдясно от нея.

— Малко зайче, потърсих те, за да ти отмъстя с нещо ужасно.

— Защо, лейди? Нищо не съм ви сторила.

— Може и да е така, а може и да не е. Може би греша, макар и да не мисля така. Все пак ще узная, и то съвсем скоро. Трябва да почакаме.

— Какво?

— Резултата от битката, която според мен ще започне всеки момент.

— Доколкото ми е приятна вашата компания, нямам намерение да чакам на това място, независимо от причината. Трябва да ме извините. Имам една поръчка…

— …Проява на милосърдие! Знам… — изсмива се тя отново, а пръстите на Мегра побеляват около металния прът, извил се в ръката й, когато тя го измъква от шатрата, която се залюлява и изскърцва от дясната й страна.

Смехът на Изис заглъхва във въздуха.

— Нагло хлапе! Оръжие ли ще вдигаш срещу мен?

— Ако се наложи, мадам, макар и да се съмнявам в това.

— Тогава замръзни като статуя на мястото си! — изрича Червената Магьосница и докосва рубинен медалион на шията си, при което от вътрешността му изскача лъч светлина и пада върху Мегра.

Напрегнала сили, Мегра се съпротивява на някаква вцепеняваща парализа, която я обхваща, и хвърля металния прът към Изис. Той се върти като голямо сиво колело, шайба на моторна резачка или диск, когато полита към колесницата.

Изис пуска юздите и вдига едната си ръка, а с другата продължава здраво да стиска медалиона, от който отново излитат лъчи. Те попадат върху въртящия се метал, който в миг припламва като метеор и изчезва а на земята пада купчинка пепел под мястото на неговото изгаряне.

В това време Мегра се освобождава от вледеняващата я хватка и отскача към колесницата; блъсва я е рамото си така, че Изис изхвърча и пада на земята, а нейното духче хуква да бяга, като бъбри нещо, прикривано от едно полюшващо се колело.