Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Последвалите две седмици бяха чудесни. Тоби се събуждаше по обяд, закусваше в трапезарията, където раздаваше автографи и после час-два репетираше. Накрая взимаше една-две дългокраки красавици от басейна и се качваше да се потъркаля с тях в леглото.
Той научи нещо ново. Заради оскъдните костюми, които носеха, те бръснеха цялото си окосмяване отдолу, като оставяха само малка къдрава ивица по средата и по този начин отворът бе по-достъпен.
— Това е като любовен еликсир — сподели с Тоби едно от момичетата. — Няколко часа в тесни панталони и ставаш буйстваща нимфоманка.
Тоби не се мъчеше да запомни имената им. Всички бяха „мила“ или „скъпа“ и се сливаха в чудна, чувствена смесица от бедра, устни и тръпнещи тела.
През последната седмица на Тоби в „Оазис“ при него дойде посетител. Тъкмо бе завършил първото шоу и сваляше грима от лицето си, когато на вратата в гримьорната се почука, камериерът влезе и каза приглушено:
— Господин Ал Карузо ви кани на масата си.
Ал Карузо беше едно от големите имена в Лас Вегас. Притежаваше изцяло един хотел, а се носеха слухове, че има дял и в един-два други. Говореше се, че е свързан с мафията, но това не засягаше Тоби. Важното бе, че ако се хареса на Ал Карузо, ще може да разчита на твърди ангажименти в Лас Вегас до края на живота си. Набързо се облече и влезе в салона да се срещне с него.
Ал Карузо беше нисък, около петдесетгодишен човек със сива коса, блестящи топли кафяви очи и коремче. Напомняше някакъв миниатюрен Дядо Коледа. Когато Тоби приближи масата, Карузо стана, протегна ръка, усмихна се сърдечно и каза:
— Ал Карузо. Просто исках да ти кажа какво мисля за теб, Тоби. Вземи си стол.
На масата седяха още двама мъже в тъмни костюми. Изглеждаха еднакво безлично, пиеха кока кола и не обелиха дума през цялото време.
Тоби така и не научи имената им. Обикновено вечеряше по това време, но Карузо току-що бе привършил с яденето, а той, въпреки стържещия глад, не искаше да изглежда като че ли храната го интересува повече от срещата с големеца.
— Дълбоко съм впечатлен от теб, момче — каза Карузо и погледна Тоби с игривите си кафяви очи. — Наистина.
— Благодаря, господин Карузо — каза щастливо Тоби. — Това означава много за мен.
— Наричай ме Ал.
— Да, сър… Ал.
— Имаш бъдеще, Тоби. Виждал съм много други да идват и да си отиват, обаче талантливите остават. Ти имаш талант.
Почувства как приятна топлина залива тялото му. За момент се поколеба дали да не каже на Карузо да обсъди деловите въпроси с Клифтън Лоурънс, но после реши, че е по-добре сам да направи сделката. „Ако Карузо е толкова впечатлен от мен, — помисли Тоби — аз мога да се оправя по-добре от Клиф.“ Реши да остави Ал Карузо пръв да направи предложение, а после здраво да се пазари.
— Почти се напиках от смях — каза Карузо. — Оня маймунският номер е най-смешното нещо, което съм чувал.
— От вашите уста това е истински комплимент — каза Тоби с искрен глас.
Очите на малкия Дядо Коледа сълзяха от смях. Избърса ги с копринена кърпа и се обърна към придружителите си.
— Казах ли, че е страшно смешен?
Двамата кимнаха.
Ал Карузо отново погледна Тоби.
— Та да ти кажа защо дойдох да те видя.
Това бе вълшебен момент — той прекрачваше прага към славата. Клифтън Лоурънс бе някъде из Европа, зает с разни сделчици за така наречените си клиенти, а трябваше да бъде тук за тази сделка. Е, голяма изненада щеше да го чака като се върне.
Тоби се наведе напред, усмихна се заинтригувано и каза:
— Слушам те, Ал.
— Мили те обича.
Примигна, зачуден да не е пропуснал нещо. Възрастният мъж го гледаше с искрящи очи.
— Извинявай — рече Тоби смутено. — Какво каза?
Ал Карузо се усмихна топло.
— Мили те обича. Тя ми каза.
Мили? Това съпругата на Карузо ли беше? Или дъщеря му? Тоби отвори уста, но бе прекъснат.
— Тя е страхотно дете. Имам я от три, четири години — погледна към ония двамата. — Четири години?
Те кимнаха.
Ал Карузо се обърна отново към Тоби.
— Аз го обичам това момиче, Тоби. Луд съм по нея.
Почувства как в лицето му не остава и капка кръв.
— Господин Карузо…
— Ние с Мили имаме уговорка. Аз не й изневерявам, освен със съпругата си, и тя не ми изневерява, освен, ако не ми каже — прониза го е поглед и този път Тоби видя нещо скрито зад ангелската усмивка, което вледени кръвта му.
— Знаеш ли какво, Тоби? Ти си първият мъж, с когото ми изневерява — обърна се към другите двама на масата. — Вярно ли е?