Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 227
Перейти на страницу:

— На много бедна, любов моя — отговори графът. — Това е орденът „Свети Андрей“, възстановен отново от последния шотландски крал Джеймс. Дадоха ми го на времето, когато мислеха, че младата вдовица на Франция и Шотландия26 с готовност ще се омъжи за един английски барон.

Свободната корона на английски пер обаче струва повече от брачния венец и зависимостта от настроенията на една жена, която владее само някакви жалки скали и езера на север.

Графинята мълчеше, сякаш последните думи на графа бяха събудили у нея мъчителна, но занимателна поредица от мисли. Забелязал мълчанието й, съпругът й продължи:

— Сега вече, красавице моя, желанието ти най-сетне се изпълни — ти видя своя слуга и роб в пътното му облекло, защото мантията на придворен и короната на пер се носят само в дворцовите зали.

— Да, наистина — отговори графинята, — но едно изпълнено желание обикновено поражда друго.

— А какво е това, което ти би могла да пожелаеш и аз да ти откажа? — попита любещият съпруг.

— Аз исках моят граф да дойде в това тайно и уединено жилище в придворните си дрехи — рече графинята. — А сега, струва ми се, жадувам да съм в една от неговите дворцови зали и да го видя да влиза, облечен в простата кафява дреха, която носеше, когато спечели сърцето на бедната Еми Робсарт.

— Това желание лесно може да се изпълни — каза графът.

— Щом искаш, още утре ще облека простата кафява дреха.

— А ще дойда ли с теб в един от замъците ти, да видя как разкошът на твоето жилище ще се съчетае със селското ти облекло?

— Но, скъпа Еми — каза графът, като се огледа наоколо, — нима тези стаи не са подредени с достатъчно блясък? Бях дал заповед да не се пестят средства и мисля, че заповедта е изпълнена точно. Ако обаче кажеш, че има още нещо, което да се направи, веднага ще дам необходимите нареждания.

— Ти ми се подиграваш, господарю мой — отговори графинята. — Блясъкът на това богато наредено жилище надхвърля границите както на моето въображение, така и на моите достойнства. Но аз искам да ми кажеш, любими, няма ли в един скорошен ден на твоята жена да й бъде отдадена почит не чрез труда на майсторите, украсили стаите й, не чрез коприната и скъпоценностите, с които я украсява твоята щедрост, а чрез издигането й на законното й място сред знатните жени като всепризната съпруга на най-благородния граф на Англия?

— Един скорошен ден! — повтори нейният съпруг. — Да, скъпа Еми, един ден това наистина ще стане. Искам да ми повярваш, че аз копнея за него повече и от самата теб. С каква радост бих се оттеглил от държавните работи, от суетните грижи и вълнения, за да заживея в обширните си имения сред уважение и почит заедно с теб, моя любима Еми, с теб, моята съпруга и другарка. За съжаление това още не може да стане и тези скъпи за мен, макар и тайни срещи са единственото нещо, което мога да дам засега на най-очарователната и най-любима жена на света.

— Но защо това да не може да стане още сега? — упорстваше с тих, настойчив глас графинята. — Защо да е невъзможно да се осъществи незабавно този почтен и траен съюз, за който ти, както казваш, така много копнееш и който ни е определен от божиите и човешките закони? Ах, ако ти изпитваше дори и само наполовина този копнеж, за който говориш, кой и с какво би могъл да ти попречи да осъществиш желанието си при твоето могъщество и власт?

Графът свъси чело.

— Еми — каза той, — говориш за неща, които не разбираш. Ние, придворните, приличаме на хора, изкачващи се по пясъчна планина. Страхуваме се да спрем, преди някоя издадена скала да ни осигури здрава подпора и място за почивка. Ако спрем по-рано, започваме да се свличаме надолу от собствената си тежест и ставаме предмет на всеобщ присмех. Аз наистина стоя високо, но все още недостатъчно здраво, за да си позволя да постъпвам според собствената си воля. Да възвестя за своя брак, би означавало сам да се тласна към гибел. Но повярвай ми, скоро ще достигна такова място, което ще ми позволи да възмездя и тебе, и себе си. А дотогава, моля те, не отравяй блаженството на тия мигове, желаейки онова, което засега е неосъществимо. По-добре ми кажи дали всичко тук е направено по вкуса ти. Как се държи с теб Фостър? Надявам се, с пълно уважение, в противен случай ще има доста да се разкайва.

— Понякога ме подсеща за необходимостта от спазването на усамотеност — отговори с въздишка графинята, — с което обаче ми напомня за твоите желания, и това ме кара по-скоро да му бъда признателна, отколкото да го клеветя.

— Аз вече ти говорих за строгата принуда, която тегне над нас — каза графът. — Фостър, както забелязвам, е малко мрачен по нрав, но Варни твърди, че ми служел вярно и предано. Ако ти обаче имаш да се оплачеш от начина, по който си изпълнява задълженията, той ще си плати за това.

вернуться

26

Става дума за Мария Стюарт, вдовица на френския крал Франциск.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)