Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Възможно беше и забутаното, усамотено място да спомагаше за сигурността и.

Къщата беше настрана от пътя, както и от реката, в сянката на отвесните канари, построена почти до самата васала.

Беше бедно ранчо — като всички в долината и почти навред в Мексико, — иззидано от големи кирпичени блокове, оформени в калъпи и изсушени на слънце. По-хубавите сгради от тоя род са с белосани фасади — защото най-близо се намира гипс. Някои по-изискани постройки имат и прозорци, които на пръв поглед изглеждат остъклени. И действително те имат нещо като стъкло, но лъскавите като стъкло прозорци са всъщност тънки пластинки от поменатия гипс, който се използува за тази цел в много области на Ню Мексико.

Ранчото, за което става дума, не беше белосано, нито имаше прозорци. То беше прилепено до скалата и кафявите му кирпичени стени почти не се различаваха по цвят от нея; а за прозорци служеха два тъмни отвора, преградени с няколко дървени пръчки.

Но светлината, която влизаше през тях, само допълваше светлината, нахлуваща през винаги отворената врата.

Къщата почти не се виждаше от пътя в долината. Пътникът не би я забелязал никога, а можеше да я пропусне дори зорко индианско око. Прикриваше я една необикновена ограда — необикновена за очи, които не са свикнали с растителността на тази далечна страна. Оградата беше от високи кактуси, които растяха в редица като клони, шест инча дебели и от шест до десет фута високи. Израсли бяха един до друг като колове на стокана126, толкова наблизо, че погледът едва проникваше през пролуките, премрежени от гъсти бодли.

В съответното годишно време върховете на тези растителни колони се покриваха с хубави восъчнобледи цветове; когато прецъфтяваха, те отстъпваха мястото си на ярки и вкусни плодове. Малкото ранчо можеше да се види едва след като се мине през отвора на тази ограда; но въпреки грубите му стени, благоуханната цветна градинка наоколо показваше, че тук има грижлива ръка.

Зад кактусовата ограда, почти до скалата, имаше невисока кирпичена стена. Тук беше коралът за добитъка; в единия му край имаше нещо като малък навес или обор. В корала се виждаха понякога пет-шест мулета и цяла дузина волове, а в обора — великолепен кон за езда. Но сега и двете помещения бяха празни — добитъкът не беше тук. Кон и мулета, и волове бяха заедно със собственика си далече някъде из прериите. Собственикът беше Карлос, ловецът на бизони. Този дом беше негов, на старата му майка и на хубавата му сестра. Тук живееха те още от детските му години.