Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Споменал го бе красавецът Ечевариа.

— Кълна се в кавалерската си чест, че не помня да съм виждал такова нахалство дори в републикански Париж. Някакъв си продавач на кожи и пастърма, колач на бизони, дръзнал да се домогва. Parbleu119!

Макар че говореше на испански, Ечевариа ругаеше винаги на френски. Смяташе го за по-изискано.

— Ужасно… Нетърпимо нахалство! — се провикнаха няколко души.

— А госпожицата не изглеждаше май много недоволна — забеляза един по-откровен младеж, седнал към края на трапезата.

Много гласове обаче изказаха несъгласие с това мнение. Най-силно гърмеше гласът на Робладо.

— Дон Рамон Диас — каза той, като се обърна към младежа — сигурно не сте могли да видите добре. Аз бях до тази дама и зная, че тя бе отвратена (Робладо знаеше, разбира се, че това е лъжа), а баща й …

— О, баща й — да! — извика със смях дон Рамон. — Всеки можеше да види колко е разгневен; и с право. Ха, ха!

— За кого става дума? — запита някой.

— За един великолепен ездач — отвърна дон Рамон. — И комендантът ще признае, че е така — добави този сътрапезник, който не си сдържаше много езика, и се усмихна съучастнически на коменданта. Но комендантът се намръщи.

— Но доста пари загубихте май, а? — обърна се към него кюрето.

— Облогът не беше с него — отвърна комендантът, — а с оня простак, който, изглежда, му е приятел. Лошото е там, когато се обзалагаш с тия хора от простолюдието, че няма възможност за revanche120, защото в обикновени дни не се срещаме с тях.

— Но какъв е тоя човек? — пак запита някой.

— Какъв ли? Някакъв си ловец на бизони.

— Така, но кой е и какъв е? Guero121 е, а това е нещо необикновено за местен жител. Да не е креол? Може да е и бискаец.

— Нито едното, нито другото. Казват, че бил американец.

— Американец ли?

— Не напълно; баща му бил американец; но падрето може да ни разкаже повече за него.

Свещеникът, към когото се обърнаха, разказа доста неща за Карлос. Бащата бил американец — някакъв чудак, дошъл преди време, кой знае как и защо, за да се засели в долината. Такива случаи били редки в Ню Мексико. Но най-чудното било, че този американец бил придружен от една американка — майката на Карлос — същата старица, която бе привлякла общото внимание на празника Сан Хуан. Всички усилия на падретата да ги вкарат в правата вяра останали напразни. Старият трапер122 — такъв бил бащата — си умрял като безбожен еретик и всички в селището вярвали, че вдовицата му разговаря с дявола. Черквата се възмущавала от това и падретата щели отдавна да изгонят това светлокосо семейство, ако не бил бившият комендант — предшественикът на Вискара, — който попречил на добрите намерения на ревностните божи служители.