Лудият жезъл [bg]

До слуха му достигнаха леки звуци. Идваха от пещерата. Скоро те се превърнаха в забързани крачки и после спряха. Той придърпа коляно под себе си и се понадигна. Щом стъпките се повториха, той се изправи на крака. Измъкна пистолета и го насочи нататък. Презареди го и ударникът изщрака.

Стъпките ставаха все по-отчетливи, все по-уверени. Миг по-късно на входа се появи дребен, рижав човек. Беше облечен в изцапана с кал бяла роба. Облегна се на скалата. Очите му се обръщаха и примигваха, главата му се въртеше наляво-надясно. Погледът му попадна върху Миша ръкавичка, ала не го удостои с внимание. Беше смъртно бледен. Трепкаше и се гърчеше, все едно че беше получил слаб припадък.

Миша ръкавичка го гледа дълго и внимателно, преди да го заговори.

— Какво става? — попита той, без да отмества оръжието.

Главата отново се заобръща, погледът го отмина, после пак се върна на него — и пак така, и пак така. Орбитата му се стесни — движение за бърз оглед. Най-накрая очите сякаш се фокусираха върху него и така го погледнаха, че Миша ръкавичка едва не се разтрепера.

— Какво става? — повтори той.

Мъжът направи крачка напред, вдигна бледата си ръка, отвори уста и пъхна вътре пръсти. Изгъргори, после извади пръстите си, като щипна върха на езика си. Пак направи крачка, пусна езика си и вдигна двете си ръце на равнището на раменете. Направи поредната крачка, после — отново. Дясната му ръка се клатушкаше насам-натам, като постепенно се протягаше напред. Продължи да пъшка и да трополи. Походката му стана по-стабилна.

— Задръж! — изкомандва Миша ръкавичка. — Какво искаш?

Мъжът изрева срещу него и се втурна напред.

— Спри! — изкрещя Миша ръкавичка и тъй като онзи не спря, натисна спусъка.

Куршумът улучи лявата ръка на мъжа и го накара да се обърне настрани. Залитна за миг, после падна на колене, без изобщо да се опита да докосне улученото място. Вдигна се отново на крака почти веднага, обърна се отново към Миша ръкавичка и отново издаде гърлените звуци.

— Не ме карай пак да стрелям! — Миша ръкавичка нагласи отново ударника. — Познах те. Знам, че беше един от кандидатите. Само ми кажи какво искаш.

Мъжът напредваше и Миша ръкавичка отново стреля.

Онзи се сгърчи и се обърна встрани, но този път не падна. Изправи се и продължи. Постоянният поток от звуци започна да добива някаква форма.

— Доообреее деее — проточи той.

Миша ръкавичка облиза устни и отново презареди оръжието.

— В името на боговете, спри! — кресна той. — Не искам да ти причиня това!

— Неее… еее… вааажнооо. Чуй-чуй-чуй-чуй-чуй — каза другият с напълно безизразно лице. Очите му продължаваха да се въртят в орбитите, ръцете му се протягаха и гърчеха.

Миша ръкавичка отстъпи три крачки, но другият отново забърза. Миша ръкавичка спря и го простреля право в гърдите.

Изстрелът отхвърли мъжа назад. Той падна по гръб, закрепи се в седнало положение и отново започна да се надига.