Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Сега „Титаник“ стоеше перпендикулярно на водата. От третият комин назад корабът стърчеше във въздуха. Трите му винта от които капеше вода, заблестяха даже в тъмнината. На лейди Дъф Гордън гледката ѝ изглеждаше като черен пръст, насочен към небето. На Харолд Брайд — като патица, която току-що се е гмурнала.
Хората в лодките не можеха да повярват на очите си. Повече от два часа бяха наблюдавали „Титаник“, надявайки се на невъзможното, докато той потъваше и потъваше. Когато водата достигна до червената и зелената бордови светлини, те разбраха, че краят е близо, но никой не беше си представял, че ще стане така: неземен грохот, стърчащ под 90 градуса черен корпус, фон от блестящи като на новогодишна картичка звезди.
Някои не го гледаха. В лодка В президентът Исмей се приведе над веслото — не можеше да понесе гледката. В лодка 1C Е. Хенри Стенджъл обърна гръб:
— Не мога да гледам повече!
В № 4 Елизабет Юстис зарови лице.
След две минути шумът накрая престана и „Титаник“ се задържа в района на кърмата. След това бавно тръгна към дъното под наклон. С плъзгането набираше скорост. Когато морето се затвори върху кърмовия флагщок, корабът бе набрал скорост, която предизвика леко вълнение.
— Потъна! Това беше краят му! — въздъхна някой до наблюдателя Ли в лодка 13.
— Потъна! — в просъница чу г-жа Ада Кларк някого от лодка № 4. Бе толкова измръзнала, че не му обърна внимание. Повечето от жените бяха в същото състояние. Стояха унесено, като ударени от гръм, без емоции. В лодка № 5 третият помощник Питмън си погледна часовника и обяви:
— Часът е 2:20.
На десет мили, на „Калифорниън“, вторият помощник Стоун и стажантът Гибсън наблюдаваха бавното изчезване на странния кораб. През цялата вахта той ги бе държал като омагьосани — по начина на изстрелване на ракетите, по странното положение спрямо водата. Гибсън отбеляза, че според него ракетите не са изстрелвани за развлечение. Стоун се съгласи:
— Кораб няма да изстрелва ракети в нощта без нищо.
Към два часа светлините на непознатия кораб изглеждаха много ниско на хоризонта и двамата мъже помислиха, че се отдалечава.
— Обади се на капитана — заповяда Стоун — и му кажи, че корабът се загубва по посока югозапад. Изстрелял е общо осем ракети.
Гибсън влезе в навигационната рубка и предаде съобщението. Капитан Лорд погледна сънливо от дивана:
— Всички ракети ли бяха бели?
Гибсън каза да и Лорд го попита колко е часът. Гибсън отвърна, че корабният часовник показва 02:05. Лорд се обърна на другата страна, а Гибсън се върна обратно на мостика.
В 02:20 Стоун реши, че другият кораб окончателно се е скрил и почувства, че трябва сам да каже на капитана. Съобщи новината в проговорната тръба и продължи да изучава празната нощ.
„Няма я вече красивата ти нощница“
След като морето се затвори над „Титаник“, лейди Космо Дъф Гордън се обърна към секретарката си мис Франкатели:
— Няма я вече красивата ти нощница!
Много повече неща от нощницата на мис Франкатели бяха изчезнали в тази априлска нощ. Дори повече от най-големия лайнер в света, неговия товар и живота на 1502 души.
Никога повече хората няма да захвърлят кораб в ледено поле без предупреждение, уповавайки се на няколко хиляди тона занитено желязо. От сега нататък атлантическите лайнери ще приемат съобщенията за айсберги сериозно, ще ги избягват или ще намаляват скоростта си. Никой няма да вярва повече в непотопяеми кораби.
Айсбергите вече също няма да прорязват океана незабелязани. След гибелта на „Титаник“ американското и английското правителства ще основат Международния леден патрул, а днес катерите на бреговата охрана направляват случайните айсберги, които са се отклонили към океанските пътища. Зимният маршрут като допълнителна предохранителна мярка бе преместен по на юг.
Няма да има вече лайнери с частично работещи радиостанции. От сега нататък всеки пътнически кораб ще носи 24-часова радиовахта. Случаят със Сирил Евънс, спящ само на десет мили от събитието, няма да се повтори.
Това е последният път, когато лайнер излиза в морето без достатъчно спасителни средства. 46 328-тонният „Титаник“ плаваше в съответствие с безкрайно остарели правила за безопасност. Изискванията към спасителните средства се определяха по абсурдна формула; всеки британски кораб над 10 000 тона трябваше да носи 16 спасителни лодки с обем 5 500 кубофута и достатъчно количество спасителни плотове в размер на 75 процента от обема на лодките.