Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Във въртележката от въжета, палубни столове и диво завихрена вода, никой не знаеше какво се случи с повечето от хората. От лодките те изглеждаха вкопчени като малки рояци пчели за палубни помещения, винтове и вентилатори. Отблизо бе трудно да се разбере какво става, макар че — невероятно — лампите все още горяха, хвърляйки мъглива светлина.
В историите, които се разказваха по-късно, поведението на Арчи Бът бе описано в дузина различни варианта — всички галантни, но нито един не отговарящ на истината.
Според един вестник г-ца Мари Янг — учителка на децата на Мари Рузвелт, си спомня как той ѝ извикал:
— Сбогом, мис Янг, поздравете близките ми в къщи.
Същият вестник цитира думите на г-ца Янг, според която тя е видяла айсберга един час преди сблъскването.
В интервю с г-жа Хенри Б. Харис Арчи Бът е описан като непоклатим стълб — използващ юмруците си на едно място, държащ се като по-голям брат на друго, имащ през цялото време за цел да ликвидира неуредиците. Въпреки това работещите с лодките Лайтолър, Грейси и другите въобще не го видяха. Г-жа Уолтър Дъглас си го спомня към 01:45 часа настрана, близо до лодка № 2.
Подобен бе случаят с Джон Джейкъб Астор.
Бръснарят Огъст Х. Вейкмън описва последните мигове с големия милионер. Според него те са разговаряли за дребни, прости неща, както това обикновено става на бръснарския стол. А има неща, които звучат още по-изтъркано.
— Аз го попитах има ли нещо против да се ръкува с мен. Той каза: „С най-голямо удоволствие“.
В допълнение бръснарят Вейкман казва, че е напуснал кораба в 01:50 — половин час по-рано от истинското време.
Краят на Бът и Астор е описан в разказ на данъчния агент на Сан Франциско Уошингтън Додж. „Те слязоха на мостика рамо до рамо. Не можех да ги сбъркам“ — цитират негови думи вестниците. А в това време д-р Додж се намираше в лодка № 13, на половин миля от кораба.
Но нито един не знае какво всъщност се е случило с капитан Смит. След време хората разправяха, че се е разстрелял, но за това нямаше никакви доказателства. Точно преди края на „Титаник“ стюардът Едуард Браун го е видял да се качва на мостика, още с мегафон в ръката. Минута по-късно настройчикът Хеминг надникна на мостика и го намери празен. След потъването на кораба огнярят Хари Синиър го видял във водата, държейки дете. Всичко това, събрано заедно рисува картина много по-изразителна от едно самоубийство — образ на човек-борец, който веднъж беше казал: „Никога няма да престана да се учудвам на някои неща, особено когато наблюдавам от мостика кораб, който се издига нагоре, а после се забива в прегръдките на морето, пробвайки си път през и над огромни вълни. Един човек не може да надживее това.“
Видяното и невидяното, великото и нищожното се смесваха в едно, тъй като носът на кораба се забиваше все по-дълбоко, а кърмата изплаваше нагоре. Тежките звуци на химна „Есен“ бяха погребани в кълбото от падащи музиканти и музикални инструменти. Светлините изгаснаха, примигнаха отново и после угаснаха завинаги. Над задната мачта остана високо да блещука само един самотен газов фенер.
Приглушеният грохот и звънът на чупещо се стъкло станаха по-силни. Сред водата се разнесе продължителен тътен от движението на всичко, което не беше закрепено.
Никога не е имало такава смесица: 29 котли… ювелирното копие на „Рубаят“… 800 каси необелени кестени… 15 000 бутилки ейл и сталт… огромни котвени вериги (всяко звено с тегло 175 фунта)… 30 каси принадлежности за голф и тенис — ракети, предназначени за А. Г. Сполдинг… гардеробът на Елеонор Уайдънър… тонове въглища… тенекиената кутия на майор Почън… 30 000 пресни яйца… дузини опаковани палми… пет рояла… малък будилник от В-38… масивна попивателна от сребро.
Тътенът продължаваше да се усилва: безразборно падащи решетки… бръшлянени кошове и плетени столове в „Кафе Паризиен“… палки за шъфълборд… телефонната централа с петдесет поста… два бутални двигателя и революционното изобретение — турбина с ниско налягане… 8 дузини тенис-топки за „Р. Ф. Дауни енд К“, каса фин порцелан за Тифани, кутия ръкавици за Маршал Фийлд… забележителната машина за сладолед от палуба G… новото „Рено“ на Били Картър… шестнадесетте сандъка на Райърсън, красиво опаковани от Викторин.
С увеличаването на наклона се срути предният комин. Удари се във водата зад десния борд, предизвиквайки дъжд от пръски и трясък, който надви царящия шум. Смазочникът Уолтър Хърст, борещ се с водовъртежите бе полуослепен от саждите. Той се отърва щастливо, други плувци бяха погребани под тонове стомана. Но падащият комин оказа неоценима помощ на Лайтолър, Брайд и другите, които се опитваха да преобърнат сгъваемата лодка С. Удряйки се в близост до лодката той я изхвърли на около 30 ярда и обърна корпуса ѝ в нормално положение.