Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
В радиорубката Филипс се мъчеше да продължи работата си с радиостанцията. В 02:10 той предаде два пъти буквата „В“, за да настрои по-добре антената — сигналът бе едва чут от „Вирджиниън“. Брайд направи последната си обиколка. Като се върна, намери в рубката припадаща дама. Брайд ѝ даде стол и чаша вода и тя седна задъхана, докато нейният съпруг ѝ правеше вятър. Дойде на себе си и мъжът ѝ я отведе.
Брайд влезе зад пердето, където той и Филипс спяха. Събра всички дребни пари, хвърли поглед към неоправената койка и се върна обратно. Филипс, напълно погълнат от работата, още стоеше прегърбен над радиостанцията. Но в стаята имаше огняр, който предпазливо отвързваше спасителната жилетка на Филипс.
Брайд се нахвърли върху огняря, Филипс мигновено се изправи и тримата мъже се сборичкаха в рубката. Накрая Брайд обви ръце около кръста на огняря, а Филипс замахваше и замахваше, докато мъжът се свлече безжизнен в ръцете на Брайд.
Минута по-късно те чуха морето да клокочи по коридора на палуба А и да плиска по мостика. Филипс извика:
— Хайде, да се махаме!
Брайд пусна огняря и двамата мъже изтичаха на лодъчната палуба. Огнярят остана да лежи, където беше паднал.
Филипс изчезна назад. Брайд закрачи напред и се присъедини към мъжете на покрива на офицерските кабини, които се опитваха да освободят сгъваемите лодки А и С. Беше смешно тук да се държат лодки, особено когато бяха само двайсет за 2207 души. При наклонена палуба като тези бе така трудно да спуснат В и G, които бяха поставени редом до предните лодбалки. Докато с А и С бе въобще невъзможно да се направи нещо.
Но екипажът не загуби кураж. Ако лодките не могат да се спуснат с лебедки, може да се създадат условия поне да изплават. Работеха изнурително — Лайтолър, Мърдок, настройчикът Хеминг, стюардът Браун, смазочникът Хърст и дузина други.
На левия борд Хеминг се бореше с окачващия блок на лодка С. Само ако можеше да изглади една гънка във въжето, той беше сигурен, че ще може да я пусне. Накрая оправи въжето, подаде блока на шестия помощник Муди, който стоеше на покрива, но Муди извика:
— Не искаме блока; ще оставим лодката на палубата.
Хеминг не виждаше тогава как ще освободят С, скочи и отплува. В същото време лодката бе избутана до края на покрива и плъзната по няколко весла до палубата. Приземи се с дъното нагоре.
На десния борд имаха подобна разправия с лодка А. Някой подложи дъски, като ги подпря на стената на офицерските кабини, и те спуснаха лодката от покрива с носа надолу. Бяха далеч от успеха, тъй като „Титаник“ имаше силен крен на левия борд и те не можеха да изблъскат лодката нагоре по стръмното до края на палубата.
Мъжете теглеха двете лодки, когато в 02:15 мостикът се гмурна под водата и морето се втурна назад до лодъчната палуба. Полковник Грейси и Клинч Смит се обърнаха и се насочиха към кърмата. Само след няколко крачки бяха внезапно шокирани от неочакваната тълпа мъже и жени, които сякаш извираха отдолу. Изглеждаха на пътници от трета класа.
В този момент капелмайсторът Хартли вдигна лъка на цигулката си. Рагтаймът престана и звуците на един от химните на англиканската църква — „Есен“ — потекоха по палубата и отлитнаха далеч в тихата нощ над водата.
В лодките жените слушаха и се чудеха. От далеч всичко това изглеждаше момент на величествена агония. От близо беше различно. Мъжете чуваха музиката, но не ѝ обръщаха внимание. Събитията бяха твърде драматични.
— Спасете ме! Спасете ме — извика една жена на Питър Дейли — представител на лондонската фирма „Хез енд Сонс“ в Лима, който наблюдаваше как водата нахлува върху палубата, където стоеше.
— Уважаема госпожо — отговори той, — сама се спасете. Сега само господ може да ви спаси.
Тя го молеше да ѝ помогне да скочи във водата и като се замисли още веднъж, той реши, че трябва да направи нещо. Бързо я хвана за ръката и ѝ помогна да се прехвърли през борда. Самият той също скочи и голяма вълна, която премина над лодъчната палуба, го изхвърли далеч от кораба.
Водата се пенеше и завихряше около краката на стюарда Браун, който с пот на челото се мъчеше да придърпа лодка А до края на палубата. После разбра, че повече опити не са необходими — лодката бе изплавала. Той скочи вътре… преряза кърмовите въжета… извика някой да освободи носа… и в следващия момент бе отнесен от същата вълна, която изхвърли Питър Дейли.