Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
За „Титаник“ това правеше 9 625 кубофута. Съгласно правилата той трябваше да има спасителни лодки само за 962 души. В действителност лодките бяха за 1 178 души — „Уайт Стар Лайн“ даже се оплакаха, че никой не е оценил тяхната предвидливост. Простата сметка показва, че спасителните средства са могли да поемат само 52 процента от намиращите се на борда 2 207 души или само 30 процента от пълния капацитет на кораба. Отсега нататък правилата и формулите бяха прости — място в спасителните лодки за всеки.
Това бе краят на едно класово разделение при пълненето на лодките. „Уайт Стар“ винаги го отричаше и следователите подкрепяха. Сега има неоспорими доказателства, че най-потърпевши бяха пътниците от трета класа: Даниел Бъкли не можеше да отиде в първа класа… Олаус Абелзет можа да напусне юта чак след отплаването на последната лодка… стюардът Харт съпроводи две малки групи жени до лодките, докато стотици други бяха затворени долу… едни пълзяха по крана от долната задна палуба… други се катереха по отвесни трапове, за да се измъкнат от предната част на кораба.
Ами хората, които полковник Грейси, Лайтолър и останалите видяха да бликат отдолу точно преди края! До този момент Грейси беше сигурен, че всички жени са заминали — в последните лодки те бяха съвсем малко. Сега, виждайки внезапната поява на дузини от тях, съвсем се слиса. Статистиката показва какви бяха те: В списъка на загиналите от „Титаник“ се намират четири от 143-те жени в първа класа, 15 от 93 жени във втора класа… и 81 от 179-те жени от трета класа (три жени от първа класа остават по желание).
Да не споменаваме за децата. С изключение на Лорейн Алисън, всичките 29 от първа и втора класа са спасени, но от децата на третокласните пътници — 23 от общо 76.
Кавалерството в трета класа не вървеше.
Във втора класа не беше идеално, но все пак беше по-добре, Лорънс Бизли си спомня офицер, спрял две дами, преминаващи през вратата за първа класа.
— Може ли да минем от тук за лодките? — го попитали те.
— Не, госпожо, вашите лодки са долу, на вашата палуба!
За да бъдем справедливи към „Уайт Стар Лайн“, трябва да кажем, че подобни случаи не са били политика на Компанията, такава просто е липсвала. На някои места екипажът е преграждал пътя за лодъчната палуба; другаде е отварял проходите, но не е казвал на никого за това; има и случаи на добронамерени опити да се изведат пътници от трета класа до лодките. Но като цяло, трета класа е била изоставена да се грижи сама за себе си. Малко по-предприемчивите се опитаха да направят нещо, но повечето се въртяха безпомощно около своите помещения — игнорирани, изоставени, забравени.
„Уайт Стар Лайн“ бе индиферентна, но така се държаха и останалите. Никой не го бе грижа за трета класа — нито пресата, нито официалното разследване, нито дори самите пътници от тази класа.
В статиите за „Титаник“ само няколко репортери се погрижиха да зададат въпроси на пътници от трета класа. Нюйоркският „Таймс“ бе горд с начина, по който отрази ужаса. Известният брой, описващ пристигането на „Карпатия“ в Ню Йорк, съдържаше само две интервюта с пътници от трета класа. Това очевидно бе типично — от описаните в нюйоркския „Хералд“ истории на 43-ма спасили се само две бяха за обитателите на най-евтините помещения.
Естествено, техните преживявания не бяха толкова драматични, както на лейди Космо Дъф Гордън (един нюйоркски вестник цитира думите ѝ: „Последният глас, който чух, беше на крещящ мъж — господи, господи!?“). Но един факт заслужава внимание. Нощта бе чудесно потвърждение на принципа първо жените и децата, но някак си процентът на загиналите деца от трета класа се оказа по-висок от този на мъжете от първа класа. Това бе контраст, който не би убягнал от вниманието на лакомата за социални теми (или сензации) днешна преса.
Конгресът въобще не се заинтересува от събитията в трета класа. Разследването на сенатора Смит обхвана всичко под слънцето, дори от какво е направен айсбергът („От лед“ — обясни петия помощник-капитан Лоу), но на най-пострадалите бе отделено малко внимание. Само трима свидетели бяха от трета класа. Двама от тях казаха, че не са ги пуснали на лодъчната палуба, но съдебните власти не им обърнаха внимание. Протоколът не показа проява на злонамереност от страна на властите — просто липса на интерес.
Британският следствен съд се отнесе още по-рицарски. Г-н У. Д. Харбинсън — официален представител на интересите на трета класа, заяви, че не е открил дори следа от дискриминация, и в доклада си лорд Мърси даде зелена улица на това заключение — при това не беше разпитан нито един пасажер от трета класа, а единственият оцелял стюард от третокласните помещения веднага потвърди, че хората са били държани долу до 01:15 часът.