Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Около 01:30 един офицер отвори порталната врата към първа класа и поведе жените към лодъчната палуба. Към 02:00 бяха пуснати и мъжете. Много от тях предпочетоха да останат където бяха — очевидно бе, че тази част ще потъне последна. Но Абелзет, братовчедът и зет му тръгнаха да проверят дали няма останала спасителна лодка. Когато стигнаха, видяха, че последната отблъсва от борда. Сега стояха смутени, че се намират в първа класа, и объркани от обстоятелствата, които ги доведоха до тук. Абелзет наблюдаваше екипажа, който се опитваше да освободи сгъваемите лодки. Един офицер, търсещ помощници, се провикна:
— Има ли сред вас моряци?
Абелзет бе прекарал шестнадесет от своите двадесет и седем години на море и почувства, че трябва да се обади, но братовчед му и зет му го помолиха:
— Не отивай. Нека останем тук заедно!
Така и направиха. Чувстваха се неловко и повечето време мълчаха. Още по-неловко им стана, когато г-н и г-жа Строс дойдоха близо до тях.
— Моля те — казваше старият джентълмен — влез в спасителната лодка и ще бъдеш спасена.
— Не, остави ме да бъда с теб — отговори тя.
Абелзет се обърна настрани.
Угнетената тишина в безлюдните корабни помещения сякаш преживяваше собствена драма. Кристалните полилеи на ресторанта „А ла Карт“ висяха под невероятен ъгъл, но все още ярко горяха, осветявайки бежовите панели от френски орех и оцветения в розово килим. Някои от малките настолни лампи се бяха преобърнали върху абажурите от розова коприна, а в кухнята ровеше човек, навярно за да се подкрепи с нещо.
Салонът с голямата камина в стил Людовик XIV беше тих и пуст. Палм Корт бе също тъй безлюден — един пасажер откри, че е трудно да се повярва в следното: само преди четири часа тук бе пълно със скъпо облечени дами и господа, пиещи вечерното си кафе и слушащи камерна музика, изпълнявана от същите музиканти, които сега свиреха весели песни горе, на лодъчната палуба.
Пушалният салон не бе съвсем празен. Един стюард надникна в него към 02:10 и учудено видя самотно стоящия Томас Андрюз. Спасителната му жилетка бе небрежно захвърлена върху зеленото сукно на масата за карти, ръцете му бяха скръстени върху гърдите; погледът безжизнен, стойката и енергията му бяха изчезнали. Момент почтително мълчание и стюардът плахо се намеси:
— Няма ли да направите опит да се спасите, г-н Андрюз?
Нямаше отговор, дори следа, че е чул какво му се казва. Строителят на „Титаник“ просто се взираше отсреща. Върху облицованата с махагон стена срещу него висеше голяма картина, наречена „Приближаването към Новия свят“.
На палубите отвън тълпата още чакаше; оркестърът още свиреше. Една шепа хора се молеха заедно със свещеника Томас Р. Байлз — пътник от втора класа, други изглеждаха унесени в мисли.
Имаше върху какво да се мисли. За капитан Смит това бяха четирите ледови предупреждения, получени през деня — петото, което той може би не видя, казваше точно къде да се очаква айсберг. Също така термометърът, показващ в 07:00 часа 43 градуса по Фаренхайт, и неговия спад на 32 градуса в 10:00 часа. Или температурата на водата, която в 10:30 часа спадна на 31 градуса.
Радиооператорът Джек Филипс можеше да изрови от паметта си шестото ледово предупреждение — когато „Калифорниън“ се намеси в 23:00 часа и Филипс му каза да млъкне. То даже не стигна до мостика.
Джордж К. Клифърд от Бостън изпитваше скръбно задоволство, спомняйки си за направената допълнителна застраховка живот преди рейса на стойност 50 000 долара.
Мисълта на Айсидор Строс бе насочена към иронията на неговото завещание. Специално изречение приканваше г-жа Строс да бъде „малко егоистична, да не мисли винаги само за другите“. През всичките тези години тя беше толкова самопожертвувателна, че той специално искаше тя да се наслади на живота след неговата смърт. Сега качествата ѝ, на които той се възхищаваше толкова много, попречиха на сбъдването на последното му желание.
Някои малки неща чак сега изплуваха в съзнанието на хората.
Едит Ивънс си спомни гадателя, който веднъж ѝ предсказа „да се пази от водата“. Уилям Т. Стед бе обхванат от мисълта за някой, който хвърляше котки през прозореца на последния етаж. Чарлз Хейс само преди няколко часа проповядваше, че скоро ще дойде времето на „най-голямата и най-страхотна морска катастрофа“.
Двама мъже се чудеха какво правят тук. Арчи Бът не искаше да заминава за чужбина, но се нуждаеше от почивка и Франк Милет подтикна президента на САЩ Тафт да изпрати Бът с послание до папата — хем официален бизнес, хем цяла пролет в Рим. Старши помощникът Уайлд също не възнамеряваше да бъде тук. Той беше титуляр на „Олимпик“, но „Уайт Стар Лайн“ го прехвърли в последната минута, само за този рейс. Считаха, че неговия опит ще бъде полезен при усвояването на новия кораб. Уайлд го прие като щастлива почивка.