Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Днес сред семействата цари подобна лоялност, но може би телефонът ще свърши достатъчно работа. Малцина ще се втурнат сами в хаоса на офиса на една параходна компания. А техните предшественици не се колебаеха нито за миг. Вярно е, че Винсент Астор получи повече информация от останалите, а друг даже лично говори с главния менажер Франклин, но важното е, че тези хора не поддържаха само връзка, а бяха там.
Но най-силно от всичко „Титаник“ повлия да се сложи край на всеобщата самоувереност на човечеството. До катастрофата хората смятаха, че са намерили отговор на въпроса, как да живеят уверен, подреден, цивилизован живот. Цял век западния свят бе живял в мир. За сто години техниката бе отишла далеч напред. Сто години плодовете на мира и промишлеността се приемаха със задоволство от обществото. Погледнато в ретроспективен план, човечеството може би нямаше такова основание за сигурност, но повечето хора тогава намираха живота за хубав и бяха доволни от това, което имаха.
„Титаник“ ги събуди. Никога вече не ще бъдат толкова сигурни в себе си. Особено силен удар бе нанесен на техниката. Ето че непотопяемият кораб — може би най-голямото инженерно достижение на човечеството по това време — бе потънал в първия си рейс.
Даже нещо повече. Ако тези изключителни постижения са толкова лесно накърними, то какво остава за другото. Ако богатството не означаваше нищо в онази студена априлска нощ, ще означава ли нещо повече през остатъка на годината! Десетки свещеници проповядваха, че „Титаник“ е урок, даден от всемогъщия, за да събудят хората от тяхното самодоволство, за да бъдат наказани за непоклатимата им вяра в материалния прогрес. Ако това бе урок, то всички го запомниха — никога оттогава хората не бяха сигурни в нещо.
Безкрайният низ от разочарования, които последваха, не бяха причинени само от „Титаник“, но той нанесе първия удар. След това настъпи бъркотия. Ето защо за всеки връстник на това време „Титаник“ повече от всичко друго обозначи края на старите дни и началото на една нова, нелека ера.
В 2:20 часа на 15 април 1912 година (понеделник) нямаше време за такива размисли. Над гроба на „Титаник“ висеше тънка пелена дим, замърсяваща ясната нощ. Гладкото като огледало море бе отрупано с каси, палубни столове, дъски, дървени прегради и наподобяващи корк боклуци, които продължаваха да излизат на повърхността, някъде дълбоко отдолу.
Стотици плуващи хора пляскаха във водата, вкопчени в отломки или един за друг. Стюардът Едуард Браун, като си поемаше въздух, видя смътно мъж, който си късаше дрехите. Пътникът от трета класа Олаус Абелзет почувства, че мъжка ръка го стисна за гърлото. Той едва се откъсна, плюейки:
— Махай се!
Но мъжът го сграбчи отново и за да се освободи, норвежецът силно ритна с крак вкопченото в него тяло.
Не хората, а морето пречупваше съпротивата на хората. Температурата на водата беше 28 градуса по Фаренхайт — под точката на замръзване. На втория помощник-капитан Лайтолър му се струваше, че в тялото му се забиват хиляди ножове. В такава вода спасителните жилетки не помагаха.
Но няколко десетки успяха да запазят ума и издръжливостта си. За тях и в замърсената вода блещукаха две надежди — сгъваемите лодки А и С. И двете бяха изплавали от потъващата лодъчната палуба. А бе полупотънала, а С — обърната с дъното нагоре. След това падащият комин изхвърли двете лодки настрани. Сега най-силните и щастливи плувци се събираха около тях.
След около двадесет минути Олаус Абелзет изскочи до лодка А. Около дузина други вече лежаха полумъртви в безпомощно мятащата се лодка. Те нито му помогнаха, нито му попречиха, докато се мъчеше да се прекатури през планшира. Само предъвкаха:
— Да не обърнеш лодката!
Един по един пристигаха и други, докато в дъното се наблъскаха около две дузини хора. Бяха безразборна смесица — тенис-звездата Р. Норис Уилямс младши, който лежеше до подгизналото си кожено палто… няколко шведи… огнярят Джон Томпсън със силно изгорели ръце… пътник от първа класа по долни гащи… стюардът Едуард Браун… пасажерката от трета класа г-жа Роза Абът.
Полека-лека лодка А, дрейфувайки, се отдалечи и плуващи хора идваха на все по-големи интервали. После съвсем престанаха и полупотъналата лодка се понесе тихо сама в пустата нощ.
В същото време други плувци се бяха отправили към лодка С. Тя беше по-близо до мястото на потъването. Много хора се държаха на заобления бял кил и разговаряха високо и оживено.