Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Вие ли ми носехте ордена? Сред вашите документи ли беше? — запита дон Хайме, като сметна, че започва да разбира.
По издълженото мургаво лице на дон Родриго се изписа безмилостна усмивка.
— Носех го за губернатора на Хаити, дон Хайме де Гусман, до когото беше адресирано писмото.
Устата на дон Хайме де Вилямарга зяпна. Той пребледня.
— Значи, дори това не е вярно? Този орден не е бил предназначен за мен? Бил е част от дяволската комедия, която той ми изигра?
— Трябваше да разгледате по-внимателно писмото.
— Беше повредено от морската вода! — изрева гневно губернаторът.
— Тогава е трябвало да се вгледате в съвестта си. Щяхте да разберете, че не сте направили нищо, за да заслужите кръста на Санто Хайме.
Дон Хайме беше прекалено смаян, за да се обиди от присмеха. Едва когато се прибра у дома си, в присъствието на своята съпруга той се съвзе достатъчно и Започна да я кори, загдето е бил измамен. С това той си навлече най-голямото унижение.
— Как стана така, мадам — запита той, — че го прие за свой братовчед?
— Не съм го приела — отвърна тя и най-после се осмели да се изсмее, като в тоя миг си отплати за всички унижения, които бе изтърпяла от него.
— Не си! Значи, си знаела, че не е твой братовчед?
— Точно това искам да кажа.
— И не ми каза? — Всичко наоколо му се разлюля.
— Ти не ми позволи. Когато му казах, че не помня братовчед ми Педро да е имал сини очи, ти заяви, че никога нищо не помня и ме нарече глупачка. Понеже не исках повече да ме наричат глупачка пред непознат мъж, замълчах.
Дон Хайме отри потта от челото си и пребледнял от гняв, се обърна към братовчед й дон Родриго, който стоеше наблизо.
— Какво ще кажете за това? — попита той.
— За себе си — нищо. Но мога да ви припомня съвета, който ви даде капитан Блъд на сбогуване. Мисля, че беше в бъдеще да се отнасяте с повече уважение към съпругата си.
4
Военно обезщетение
Като се вземе предвид по-слабото въоръжение на испанския кораб и заповедите, под които плаваше, за „Атревида“ беше невероятно смело и не по-малко глупаво да се забърква с „Арабела“.
„Арабела“ беше същият „Синко лягас“ от Кадис, който Питър Блъд така храбро бе завзел. Беше го преименувал в чест на една дама от остров Барбадос, споменът за която му служеше за вдъхновение и го караше да се въздържа в пиратската си дейност. „Арабела“ плаваше на запад, бързаше да настигне придружаващите го кораби, които го бяха изпреварили с цял ден, и не се оглеждаше встрани, когато някъде към 19° северна ширина и 66° западна дължина „Атревида“ го забеляза, свърна встрани, за да пресече курса му, и откри нападението с изстрел пряко на носа му.
Испанският командир дон Висенте де Касанегра беше подтикван от самоувереността си, която не се смекчаваше от никакво чувство за ограничените му способности.
В резултат се получи точно това, което можеше да се очаква. „Арабела“ веднага се извърна в южен галс17, който скоро го подведе към задната част на „Атревида“ откъм наветрена страна и по този начин постигна първото тактическо преимущество. Така, докато все още беше извън обсега на испанските оръдия, „Арабела“ го заля с унищожителен огън от собствените си оръдия, което допринесе много за разрешението на въпроса. Сетне, вече от по-близко разстояние, корабът на Блъд започна да стреля с дребен пълнеж и така разкъса платната на „Атревида“, че той вече не можеше да избяга, дори и дон Висенте да беше достатъчно благоразумен, за да го стори. Накрая „Арабела“ го удари от упор със залп, който превърна елегантната испанска фрегата в безпомощно корито. След това двата кораба опряха един в друг и испанците избягнаха смъртта, като сложиха оръжие, а унизеният и посърнал дон Висенте предаде сабята си лично на капитан Блъд.
— Това ще ви научи да не лаете по мене, когато минавам мирно покрай вас — каза капитан Блъд. — Виждам, че името на кораба е „Атревида“18. Но за мене сте по-скоро нахални, отколкото смели.
Мнението му за тях падна още по-ниско, когато при изследването на плячката той намери сред корабните книжа писмо от испанския адмирал дон Мигел де Еспиноса и Валдес, в което се съдържаха заповедите до дон Висенте. В него му се нареждаше да се присъедини към ескадрата на адмирала при испанските рифове Биеке за нападение срещу английската колония Антигуа. Дон Мигел даваше в писмото си доста подробности.
„Въпреки че — пишеше той — Негово католическо величество е в мир с Англия, Англия не прави нищо, за да ликвидира дейността на проклетия пират Блъд в испански води. Затова се налага да се вземат наказателни мерки и да се получа! компенсации за всичко което Испания е изтърпяла от този дяволски пират.“
17
Южен галс — курс на кораба, при който вятърът духа от юг. — Б. пр.
18
Атревида (исп.) — смели. — Б. пр.