Аз съм номер четири
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: the lorien legacies #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-846-2
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Аз съм номер четири». Краткое содержание книги:
— Джон ми е разказвал много за теб.
— Наистина ли? — казва Сам с изкривена усмивка.
— Наистина — отговаря Анри. Замлъква за момент и бавна усмивка изплува на лицето му: — Знаеш ли, напоследък чета това-онова. Може би вече си в течение, но знаеше ли, че извънземните са причината да имаме гръмотевични бури? Създават ги, за да стъпят на планетата незабелязано. Бурята отвлича вниманието ни, а светкавиците, които виждаш, всъщност идват от космически кораби, навлизащи в атмосферата на Земята.
Сам се усмихва и се почесва по главата.
— О, я се разкарай! — казва той.
Анри свива рамене.
— Аз това чух.
— Добре — казва Сам, повече от готов да угоди на Анри. — А ти знаеш ли, че динозаврите всъщност не са измрели? Извънземните били толкова възхитени от тях, че решили да ги съберат и да ги занесат на собствената си планета.
Анри поклаща глава.
— Не знаех това — казва той. — А ти знаеш ли, че чудовището от Лох Нес всъщност е животно от планетата Трафалгра. Пренесли са го тук, за да разберат дали ще може да оживее, и то оживяло. Когато било разкрито обаче, извънземните трябвало да си го вземат обратно и заради това никой не го е виждал повече.
Засмивам се, но не на теорията, а на името Трафалгра. Няма планета с името Трафалгра и се чудя дали Анри си го е измислил на момента.
— А ти знаеш ли, че египетските пирамиди са построени от извънземни?
— Чувал съм за това — казва Анри с усмивка. На него това му е смешно, защото въпреки че реално пирамидите не са били построени от извънземни, те все пак са били издигнати с помощта и знанията на лориенците.
— А ти знаеш ли, че краят на света ще дойде на 21.12.2012 г.?
Сам кимва и се ухилва.
— Ами да, чух за това. Предполагаемият срок на годност на Земята, краят на календара на маите.
— Срок на годност? — обаждам се и аз. — Като маркировката „най-добър до“, дето я печатат върху кутиите с мляко? Земята ще се пресече ли?
Засмивам се сам на шегата си. Сам и Анри не ми обръщат никакво внимание.
Тогава Сам казва:
— А ти знаеш ли, че житните кръгове отначало са били използвани като средство за навигация за агхарианската извънземна раса? Но това е било преди хиляди години. Днес ги създават само отегчени фермери.
Отново се разсмивам. Изпитвам огромното желание да попитам какъв тип хора измислят теории на конспирацията с извънземни и дали това отново не са отегчените фермери с житните кръгове, но не го правя.
— А какво ще кажеш за центурите? — пита Анри. — Знаеш ли за тях?
Сам поклаща глава.
— Те са извънземни, които живеят в земното ядро. Свадлива раса са и постоянно се дърлят помежду си. Когато се впуснат в граждански войни, по повърхността на Земята се получават проблеми. Появяват се неща като земетресения и вулканични изригвания. Цунамито от 2004-а? Всичко това беше заради безследно изчезналата дъщеря на краля на центурите.
— Открили ли са я? — питам.
Анри поклаща глава, поглежда ме, после отново се обръща към Сам, който се усмихва заради играта.
— Така и не я откриват. Теоретиците вярват, че тя може да променя формата си и че живее някъде из Южна Америка.
Теорията на Анри е толкова добра, че според мен няма как да си я е измислил в момента. Стоя там и наистина размишлявам над нея, въпреки че никога не съм чувал за извънземни, наречени центури, и знам със сигурност, че никой не живее в земното ядро.
— А ти знаеш ли, че… — казва Сам и спира дотук. Мисля, че вече не знае с какво да продължи, но в момента, в който ми хрумва това, Сам казва нещо толкова плашещо, че през мен преминава вълна от ужас.
— А ти знаеш ли, че могадорианците преследват световно господство и вече са унищожили една планета и че следващата в списъка е Земята? Те са тук, за да разберат кое е слабото ни място и да го използват срещу нас, когато настане война.
Зяпвам с уста, а Анри се е втренчил потресен в Сам. Затаил е дъх. Ръката му е стиснала чашата за кафе и аз започвам да се притеснявам, че ако стисне още малко, ще я строши. Сам поглежда към Анри, после към мен.
— Ей, хора, изглеждате, сякаш сте видели призрак. Това значи ли, че печеля?
— Откъде си чул това? — питам. Анри ме поглежда толкова свирепо, че ми се иска да си бях замълчал.
— От „Те се разхождат сред нас“.
Анри все още не знае как да реагира. Отваря уста, за да проговори, но нищо не излиза от нея. В този момент ни прекъсва дребна жена, застанала зад Сам.
— Сам… — казва тя. Той се обръща и я поглежда. — Къде беше?
Сам свива рамене.
— Стоях си тук.
Тя въздъхва и се обръща към Анри:
— Здравейте, аз съм майката на Сам.
— Анри — казва той и й стиска ръката. — Приятно ми е да се запознаем.
Тя изненадано изцъкля очи. Нещо в акцента на Анри я е развълнувало.