Аз съм номер четири

— Здрасти.

Тя ме обгръща с ръце в колеблива прегръдка. Долавям парфюма, чийто аромат се носи от шията й. После Сара се отдръпва.

— Здравей, татко на Джон — обръща се тя към Анри. — Това е моята приятелка Емили.

— Приятно ми е да се запозная и с двете ви — казва Анри. — Значи всички вие потегляте към непредвидимия ужас?

— Иска ли питане? — казва Сара. — Този тук ще се справи ли? Не искам да ми се плаши прекалено много — казва тя на Анри, кимвайки към мен с усмивка.

Анри се ухилва и аз виждам, че вече е харесал Сара.

— По-добре да си наблизо за всеки случай.

Тя поглежда през рамо. Една четвърт от третия фургон вече е запълнена.

— Ще го пазя — казва тя. — По-добре да тръгваме.

— Приятно прекарване — казва Анри.

Сара ме изненадва, като хваща ръката ми, и тримата се отправяме бързо към фургона, който е на стотина метра от шатрата. Има около тридесетина човека на опашката. Нареждаме се в края и започваме да си говорим, въпреки че съм малко притеснен и през по-голямата част от времето просто слушам двете момичета да си приказват. Докато чакаме, виждам Сам да виси отстрани, сякаш размишлява дали да дойде при нас.

— Сам! — извиквам с повече ентусиазъм, отколкото имах намерение. Той се сепва. — Идваш ли да се возиш с нас?

Той свива рамене.

— Имате ли нещо против?

— Хайде де! — каза Сара и му маха с ръка да дойде. Той застава до Емили, която му се усмихва. Сам веднага се изчервява, а аз адски много се радвам, че ще дойде с нас. Изведнъж се приближава момче с уоки-токи. Знам го от футболния отбор.

— Здрасти, Томи — казва Сара.

— Здрасти. Останаха четири места във фургона. Искате ли ги?

— Сериозно?

— Да.

Прескачаме опашката и скачаме във фургона, където и четиримата сядаме заедно на бала сено. Струва ми се странно, че Томи не ни поиска билети. Любопитно ми е защо пусна всички ни да прередим опашката. Някои от хората, които чакат, ни гледат с отвращение. Не бих казал, че ги виня.

— Приятно пътуване — казва Томи с усмивка, която съм виждал да се появява на лицата на някои хора, когато им кажат, че нещо гадно се е случило на техен враг.

— Това беше странно — казвам.

Сара свива рамене.

— Сигурно си пада по Емили.

— О, Боже, надявам се, че не! — казва Емили и се прави, че повръща.

Наблюдавам Томи от балата сено. Фургонът е само наполовина пълен и това също ми се струва странно, след като толкова много хора чакат на опашка.

Тракторът потегля по бабунките на пътеката и минава през входа на гората, където се чуват ужасяващи звуци от скрити тонколони. Гората е гъста и не прониква никаква друга светлина, освен тази, която идва от предницата на трактора. Изгасне ли и тази, мисля си, няма да има нищо друго освен мрак. Сара отново ме хваща за ръка. Тя е студена на допир, но прелива в мен чувство на топлина. Навежда се към мен и прошепва: