Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Надигнах глава, уплашена, че може да го събудя. Изглеждаше млад и спокоен в съня - и беше мой.
„Хмм...“ Протегнах ръка и колебливо погалих гърдите му, прокарах върховете на пръстите си през космите му и той не се размърда. Не можех да повярвам напълно. Той беше мой - за още няколко безценни мига. Нежно целунах един от белезите му. Крисчън тихо простена, но не се събуди, и аз се усмихнах. Целунах друг и очите му се отвориха.
- Привет. - Ухилих му се гузно.
- Привет - предпазливо отвърна той. - Какво правиш?
- Гледам те. - Плъзнах пръсти по тясната ивица косъмчета, която се разширяваше към срамните му косми. Той хвана ръката ми, присви очи, после ми отправи сияйната усмивка на спокойния Крисчън и аз се отпуснах. Тайното ми докосване си оставаше тайно.
„О... защо не ми даваш да те докосвам?“
Той внезапно се качи отгоре ми, прикова ме към матрака, дланите му бяха върху моите - предупреждаваше ме. Потърка нос в моя.
- Струва ми се, че вършите нещо нередно, госпожице Стийл -обвини ме, но усмивката му не изчезна.
- Обичам да върша нередни неща с теб.
- Наистина ли? - попита той и леко ме целуна по устните. -Секс или закуска? - Очите му бяха тъмни, палави. Еректиралият му член се спусна към мен и аз повдигнах таз, за да го посрещна.
- Добър избор - прошепна Крисчън до гърлото ми, докато оставяше диря от целувки към гърдите ми.
Стоях пред скрина, взирах се в огледалото и се опитвах да убедя косата си да приеме някакво подобие на прическа - всъщност тя просто беше прекалено дълга. Бях по дънки и тениска. Току-що взелият душ Крисчън се обличаше зад мен. Лакомо гледах тялото му.
- Колко често тренираш? - попитах.
- Всеки работен ден. - Той почна да си закопчава дънките.
- Какво правиш?
- Тичане, тежести, кикбокс. - Крисчън сви рамене.
- Кикбокс ли?
- Да, имам личен треньор, бивш претендент за олимпийски медал. Казва се Клод. Много е добър. Ще ти хареса.
Обърнах се да го погледна. Той започна да закопчава бялата си риза.
- Какво искаш да кажеш с това, че ще ми хареса?
- Ще ти хареса като треньор.
- Защо ми е личен треньор? Ти ще ме поддържаш във форма.
Той бавно се приближи и ме прегърна. Потъмняващите му
очи срещнаха моите в огледалото.
- За онова, което съм намислил, бебчо, те искам във форма. Трябва да наваксаш.
Изчервих се, когато в ума ми нахлуха спомени от залата за игри. Да... Червената стая на болката е изтощителна. Ще ме пусне ли пак там? Искам ли пак там?
„Естествено, че искаш!“ - изкрещя богинята в мен.
Взирах се в неговите непроницаеми, хипнотизиращо сиви очи.
- Знаеш, че искаш прошепна ми той.
Изчервих се и в ума ми оскърбително и неканено се вмъкна нежеланата мисъл за Лийла. Стиснах устни и Крисчън ми се намръщи.
- Какво има?
- Нищо. - Поклатих глава. - Добре, ще се срещна с Клод.
- Наистина ли? - Лицето му грейна. Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току-що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет - нямаше нужда.
- Да, божичко - щом това те прави щастлив - присмях му се аз.
Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата.
- Нямаш си и представа колко - прошепна. - Е, какво ти се прави днес? - Зарови нос в косата ми и ме полазиха възхитителни тръпки.
- Искам да се подстрижа и... хм... Трябва да осребря един чек и да си купя кола.
- Аха - разбиращо каза Крисчън и прехапа долната си устна. После свали едната си ръка от мен, бръкна в джоба на дънките си и измъкна ключа за аудито.
- Тук е - каза тихо. Изражението му беше неуверено.
- Какво искаш да кажеш? - Майчице, въпросът ми прозвуча сърдито. Мамка му. Наистина бях сърдита. „Как е посмял?!“
- Тейлър я докара вчера.
Отворих уста, после я затворих и повторих процеса два пъти, но бях онемяла. Той ми връщаше колата. Защо не го бях предвидила? Е, тази игра може да се играе и от двама. Бръкнах в задния джоб на дънките си и извадих плика с неговия чек.