Градина на желанията [необработен]

дата да има индийско орехче, за да изтъкне семейното богатство, но ако към него се добавеше чувство за вина, то пораждаше смут.

—    Благодаря, че се отзова с такава готовност — обърна се към Тейлър, надявайки се да не я попита защо й е всичко това. Обаче тревогата й беше безпочвена. Той не беше местен, не подозираше колко пагубни могат да бъдат действията й.

—    За теб - винаги.

Клеър сведе поглед и забеляза, че джинсите му са изцапани на коленете с кал от градината.

—    Извинявай за панталона — промълви. - Ще ти дам пари за нов.

—    Скъпа, аз съм художник. Всичките ми дрехи изглеждат така. — Тейлър се усмихна — толкова топло, толкова сърдечно. Усмивката му я остави без дъх. -Искаш ли още нещо?

—    Не - мантинално отвърна тя, после се поправи:

— Всъщност да. Помоли Сидни да остане поне тази нощ. Искам да свърша нещо.

—    Скарахте ли се?

—    Нещо такова.

Той отново се усмихна:

—    Ще се постарая.

***

Клеър се прибра у дома, когато Сидни и Бей вече си бяха легнали. Очевидно сестра й бе помолила Тейлър на път за вкъщи да вземат малката, която бяха оставили при Иванел.

Е, щяха да останат поне тази нощ - достатъчно дълго, за да се поправи несправедливостта.

100

Клеър остана на крак до късно, за да приготви шестте дузини канелени кифлички, които всяка неделя сутрин доставяше на кафенето на площада. Около полунощ, залитайки от умора, отиде в стаята си на горния етаж и нагласи будилника. Надзърна в стаята на Бей, макар да знаеше, че Сидни я наглежда по няколко пъти през нощта, и продължи по коридора.

Отмина стаята на сестра си, но Сидни се провикна отвътре:

-    Сума народ се обади, преди да се прибереш. -Клеър се върна и надникна в стаята. Сестра й лежеше на кревата, сложила бе ръце зад главата си. - Елиза Бофорт, Кари и мнозина, присъствали на вечерята, които не познавам. Казваха едно и също - много съжалявали за случилото се. Елиза и Кари дори заявиха, че много ме харесвали навремето, и съжалявали, че нещата са се развили по този начин. Какво им каза?

-    Нито дума.

Сидни се поколеба, после зададе въпрос, който подсказа, че е започнала да проумява истината:

-    Какво им даде?

-    Поднесох им лимонов шербет в чашки на лалета. Добавих венчелистчета от глухарчета към плодовата салата и листа от мента към шоколадовия мус.

-    Не бяха предвидени в списъка с десертите - подхвърли Сидни.

-    Така е.

-    Забелязах, че само Ема Кларк и майка й не ми се обадиха.

Клеър се облегна на рамката на вратата:

-    Досетиха се какво съм направила, не докоснаха десертите и ми наредиха да напусна.